Супер важно, по собствените й думи. И това му бе припомнило още нещо за Черил — бившата мажоретка, освен кукленската й хубост. Тя беше секси, секси, секси, без съмнение, но също така и тъпа, тъпа, тъпа. Супер тъпа.
Дали бе достатъчно тъпа, че да не разбира това, което знаеше? Или трябваше да се опита да се свърже с нея отново? Да уговори среща.
Да изясни нещата.
Робърт Трип, в работната си престилка, свали хирургическите си ръкавици и ги пусна в кухненското кошче за боклук на Джанси.
— Мисля, че оправих всичко. — Той пусна водата в мивката и започна да насапунисва ръцете си. — Но не беше красиво.
— Благодаря ти — каза тя. Седеше на кухненската маса, с чаша вино пред себе си. — Длъжница съм ти. Просто не можех да се справя и с това тази вечер.
Трип се обърна.
— Ами ако не бях тук?
— Щях да поставя банята под карантина и да забраня всякакво пускане на водата, докато имам възможност да се обадя на водопроводчик.
— Винаги можеш да си го свършиш и сама.
Джанси направи гримаса.
— Върша много добри майчински неща, Робърт. Наистина е така. Но да си завра ръцете в тези…
Трип вдигна ръце.
— Ръкавици, след това сапун. Прави чудеса.
— Цялото руло тоалетна хартия ли беше използвал, как мислиш?
— По-голямата му част. Или поне така изглеждаше.
— Гадост. Съжалявам. Но наистина е гадост.
— Късметлийка си, че имаш мен. — Той избърса ръцете си и седна срещу нея. — Но освен това, госпожо Линкълн, как ви хареса представлението?
Тя изпи половината от виното в чашата си и поклати глава.
— Беше тежък ден, ако искаш да знаеш. Доста тежък. Гледах как Мая седи там, срещу мен, и изглеждаше толкова безобидна, почти жалка. Мисля, че беше плакала преди съдът да влезе в заседание. И тогава се почувствах като чудовище.
Той се пресегна през масата и постави ръката си върху нейната.
— Тя го е извършила, скъпа. Мисля, че вече се разбрахме по този въпрос. Независимо как изглежда.
— Зная. Знам. Но просто… всички други неща.
— Какви други неща?
— Знаеш. Застраховката, когато я изплатят, ако ченгетата не ме погнат за нещо друго, свързано с бизнеса.
— Не казаха ли вече, че няма?
— Е — продължи тя като сви рамене, — ако им вярваш. Но така и нищо не съм подписвала, така че предполагам, че биха могли да направят нещо, ако поискат.
Трип се изправи, заобиколи масата и придърпа един стол до нея. Сложи ръка около рамене й и я притисна към себе, след което целуна врата й и остана там за момент.
— Излишно се тревожиш. Обичам те.
— Просто си мисля — ами ако не е била тя?
Той се отдръпна.
— Но е била тя. Кой друг може да е бил?
— Знам. Знам. Но просто беше толкова по-различно в действителност да се изправя пред нея и да кажа всички тези неща на глас. А и също така знам — не си мисли, че не е така, — че веднъж като я осъдят, ще е много по-добре за нас.
— Хей — започна той нежно, — ние сме добре. Не трябва да се тревожиш за нас.
— Но го правя. Искам да кажа, ами ако ме призове отново?
— Кой?
— Онзи от защитата. Господин Харди.
— Какво за него?
— Ами той дори не попита за нас.
— Че защо му е било?
— Ами знаеш, защото…
— Защото сме заедно?
Джанси се обърна към него.
— Не защото сме заедно сега, Робърт. Защото бяхме заедно. Тогава. Не е ставало дума за това досега и ако стане…
— Тогава какво?
— Не зная. Но нещо би станало, мисля.
— Защо?
— Защото ми дава причина… — Тя започна да мига, за да изчисти сълзите от очите си.
Трип отново я придърпа към себе си с ръка на врата й и прошепна в ухото й:
— Просто си изморена, Джан. Било е голям товар, това е всичко. И няма значение, дори да имаш всички причини на света да го очистиш — които, между другото, наистина имаше…
— Не говори така!
— Добре. Но фактът си остава, че това няма значение, защото аз вече казах, че си била тук.
— Но аз бях тук.
— Разбира се. Но да го кажа аз означава, че наистина си била тук, с реално алиби, както го наричат. Знаеш какво имам предвид. — Той сложи един пръст под брадичката й нежно. Повдигна я така че да го гледа. — Говорихме за всичко това. Много пъти.