— Значи Дилън е смятал, че е било грешка? Да използват пистолет.
— О, да, определено. Реши, че това е причината Пако да спре да излиза с тях. И това наистина го подтисна. Един човек по-малко, над който да има власт.
— Значи Пако си е тръгнал, защото…?
— Може би е разбрал, че има съвест след човека, който е застрелял. Начинът, по който го чух, беше, че Пако не е планирал да убива никого. Всичко било като майтап, който свършил зле. — Тя погледна подозрително към Харди. — Така се случваше с Дилън. Започваш да правиш глупости с него, все по-луди и по-безразсъдни, докато един ден не направиш нещо наистина ужасно, което не си имал намерение да вършиш изобщо. Само един момент на слабост с тези момчета и след това изведнъж се озоваваш на съвсем погрешно място, където никога в действителност не си искал да бъдеш. Аз и Тес. Левън. Може би и този Пако, не зная.
Изглеждаше, че Стайър няма да се остави да бъде разсеян от откритията нито за Лори Брадфорд, нито за убийството на Еухенио Руиз. Той имаше трима други свидетели, чиито свидетелски показания, както Харди знаеше, бяха сходни с тези на Черил Бийл за участието на Мая с Дилън и Левън в бизнеса с марихуана в университета.
Но тъй като Стайър бе прескочил от Бийл направо на Джанси Тикнър, Харди реши, че сигурно ще изостави дискусиите за далечното минало на Мая. Всички в съдебната зала досега най-вероятно бяха повярвали, че клиентката му е продавала наркотици в университета. Това, което Стайър трябваше да докаже оттук нататък, бе връзката й с настоящия бизнес на Дилън, така че веднага след като съдия Браун зае мястото си, той призова Майкъл Джейкъб Шермър.
Шермър, по средата на шейсетте, може и да е бил атлет някога, или дори още да тичаше на дълги разстояния. Висок, слаб, с побеляпа коса и много добре облечен за съдебната зала в светлозелен италиански костюм, той излъчваше тиха увереност, докато се заклеваше да казва само истината и отиде да седне на стола си.
— Господин Шермър — започна Стайър. — Каква е вашата професия?
— Счетоводител съм.
— И от колко време се занимавате с това?
Шермър, общителен, се отпусна назад на скамейката, за да се наслади на удоволствието от свидетелстването, което очевидно бе правил много пъти преди. Пусна тънка усмивка, която сподели с журито.
— Около четирийсет години.
— И развили ли сте някаква специалност през тези години?
— Да. Нарича се съдебно счетоводство. — Отново, обръщайки се към журито. — Представлява нещо като супер финансова ревизия, с много компютъризирани анализи и други звънци и свирки, ако искате да го обясня с по-музикални термини.
— И вие имате лиценз в тази област?
— Да. Имам лиценз и съм одобрен като ДРМ или Дипломиран ревизор по измамите.
— И какво точно вършите като такъв?
— Ами — сви рамене Шермър, — както името подсказва, основно съм обучен да откривам измамнически бизнес процедури или финансови сделки, злоупотреби, незаконно присвояване на активи, съмнителен фалит и така нататък.
— И как правите това?
— Ами става малко сложно. — Той направи пауза, за да може журито и хората от публиката да се усмихнат с него. — Но основно анализирам и физическите, и компютърните счетоводни отчети от документи П и Р до…
— Извинете ме, господин Шермър, какво е П и Р?
— Извинете. Опасявам се, че живея в света на жаргона. П и Р са Приходи и Разходи. Така че основно анализирам П и Р и местенето на активи. Също така реконструирам П и Р, за да открия скрити или незаконни приходи. Такива неща.
— Пране на пари?
— Да. Това е повече или по-малко моята подспециалност.
— Добре. Благодаря ви. Сега, господин Шермър, имахте ли възможност да прегледате финансовите документи на „Бей Бийнс Уест“ за шестте месеца с краен срок първи ноември миналата година?
— Да.
— И открихте ли счетоводни нередности?
— Да, открих.
Харди, облегнат удобно в стола си, знаеше, че това няма да е силен момент за защитата. Единствената му надежда беше, че финансовите свидетелски показания ще бъдат толкова сухи и безинтересни, че интересът на журито ще се изпари за около пет минути. Но приемливият разговорлив маниер на Шермър изглежда щеше да промени материала. Бърз поглед към журито потвърди тази му мисъл.
— Бихте ли могли да обобщите тези нередности за журито?
— Ами не бяха само един вид.