Харди реши, че може да си позволи да се обади веднъж или два пъти и възрази:
— Това не е отговор, Ваша чест. — И за голямо негово учудване Браун го подкрепи. Нерационално подкрепен за това малко решение, той седна с изправен гръб в стола си и придърпа жълтата си папка пред себе си, наперен. Но само мъничко.
Стайър се обърна отново към свидетеля:
— Да започнем от това, което смятате за най-важната нередност. Бихте ли казали на журито какво разкри вашият анализ?
— Ами с такъв дребен бизнес аз започвам с оборота от касата, тъй като винаги има запис за основните източници на приходите.
През по-голямата част на следващите два часа Шермър представи доста завладяващ разказ — изпълнен с графики, регресивни анализи и парични потоци, — който доказваше, от гледната точка на Харди, а той бе сигурен, че и от тази на журито, че „Бей Бийнс Уест“ не бе ръководено, най-меко казано, така че да се съобразява със стриктните счетоводни процедури. Не ставаше дума само за личните чекове, които Мая бе подписвала, за да покрие разходи или липсата на проследими върнати пари. За разследвания период, шестте месеца преди смъртта на Дилън Воглър, Шермър бе открил не по-малко от шейсет и седем индивидуални транзакции — взимане на пари или връщане, несъответствия в общата сума в разплащателната ведомост, прости грешки в касовите бележки, цена на храната и напитките — и представи анализ, който обрисуваше бизнеса, а и Мая като негов собственик, в, най-меко казано, неласкава светлина.
И най-лошото, разбира се, като изискан престъпник.
И всичко това преди още нещата да станат лични.
— Господин Шермър — започна Стайър, като остави последната графика настрана и сега отново бе застанал по средата на залата пред свидетеля. — По време на убийството на господин Воглър каква годишна заплата е получавал той като управител на „Бей Бийнс Уест“?
— Деветдесет хиляди долара.
Въпреки че съдебните заседатели вече бяха запознати с тази заплата преди встъпителната му реч, все още това число едва не събори двама души от съдебните заседатели от столовете им и изпрати вълна от шушукане през публиката.
Стайър, наясно, че сега му предстоят сочни свидетелски показания, продължи нататък:
— И каква беше приблизителната брутна сума на приходите на заведението през последната година?
— Ами това, което видях от подадените документи за такси, заведението е докарвало, брутно, четиристотин шейсет и една хиляди, деветдесет и два долара и четиринайсет цента.
— Сега, господин Шермър, заплатата на господин Воглър обичайна ли беше за човек на подобна длъжност в същия бранш?
— Не. Беше приблизително двойно повече от обичайната, която се предлага в града.
— Двойно. А другите работници в „Бей Бийнс Уест“ бяха ли подобно компенсирани, отново сравнено с хора, които работят същото или нещо подобно?
— Не. Те изкарват около нормалното, което е с горе-долу десет долара повече от минималната надница на час.
— Да вземем помощник-управителя например, господин Шермър, служител на име Еухенио Руиз. Той на надница ли работеше, или на твърда заплата?
— На час, изкарваше дванайсет долара и осемдесет цента на час, плюс бакшишите. Около петстотин долара седмично за четирийсет часа.
— Значи две хиляди на месец, около двайсет и четири хиляди на година? Като противоположност на деветдесетте хиляди долара на господин Воглър?
— Да, формулирахте го горе-долу точно.
— Господин Шермър, по вашето професионално мнение, осъществимо ли е било заплатата на господин Воглър да представлява процент от брутния доход на заведението?
Харди знаеше, че може да възрази, но също така бе наясно, че няма да има особена полза. На Шермър, с акредитивните писма на добре познат свидетел експерт, бе разрешено да дава собствено мнение. Хората от журито не бяха длъжни да му вярват, но съдът щеше да разреши свидетелските показания. Той седеше с ръка върху тази на Мая и двамата чакаха.
— Не — отвърна Шермър. — Беше нередност от драматичен характер.
— Значи бизнесът ще може да процъфтява с този модел продължително време?
— По мое мнение, не. Не и при тази брутна печалба и тази заплата.
— И като съдебен счетоводител такава нередност повдига ли някакъв вид предупредителен червен флаг за вас за определен вид финансова злоупотреба?
— Да, определено.
— И каква по-точно?
— Най-често става дума за пране на пари.