— Бихте ли обяснили на журито как точно става това?
— Несъмнено. — Шермър се завъртя в стола си, за да погледне към хората. — Да кажем, че има недокладван източник на незаконни доходи в заведение като „Бей Бийнс Уест“, като например продажбата на марихуана. Някой служител може да маркира на касата всякакъв брои кафени напитки, без в действителност да налива нито една от тях. Така че по този начин всеки ден може да имате допълнителни две или три хиляди долара, или повече, или по-малко. След това просто оставяте в касата сумата, изкарана с нелегалния бизнес, записвате я като обичаен приход от продажба на кафе и така става част от законния поток пари. Сега мръсните пари са чисти, или изпрани пари, и след като можете да се отчетете за тези пари, те могат да бъдат преразпределени като дивиденти, подялба на печалбите или заплати.
— Или заплати — повтори Стайър, който очевидно се наслаждаваше на всичко това.
Както, изглежда, и журито.
— Сега, господин Шермър — продължи той, — има ли някакъв надежден начин да установим съществуването на подобна схема за пране на пари?
— Да, има. Това е същността на работата ми.
— Бихте ли обяснили?
— Ами в нашия по-горен пример всички можем да видим, че действително продаденото кафе е много по-малко, отколкото това, за което е докладвано. Така че като сравним суровото кафе, закупено от заведението, с приходите, които биха били докарани с продажбата на такова количество, чашка по чашка, можем с доста голяма точност да установим дали има несъответствие.
— И вие открихте ли подобно несъответствие в своя анализ на „Бей Бийнс Уест“?
— Да.
— И на колко възлизаше?
— Ами, основан на действителното количество кафени зърна, които са били закупени, по тегло — виждали сме това на една от графиките, ако си спомняте — максималният брутен приход от продажба на кафени напитки през изминалата фискална година би трябвало да бъде не повече от триста и седемдесет хиляди долара, противоположно на докладваните четиристотин и шейсет и две хиляди долара.
— Значи имаме разлика от деветдесет и две хиляди долара? Почти съвсем точно заплатата на господин Воглър?
— Правилно.
— Благодаря ви, господин Шермър, нямам повече въпроси. — Той се обърна към Харди. — Свидетелят е ваш.
Но Браун се намеси.
— Господин Харди, тъй като наближава обяд, предлагам да отложим вашия кръстосан разпит за след обедната почивка. Има ли проблем?
— Никакъв, Ваша чест.
— Добре тогава. — Браун удари с чукчето. — Съдът се разпуска до един и трийсет.
35.
Стайър може просто да бе решил да игнорира убийството на Руиз като фактор в делото на Мая, но като началник на отдел „Убийства“ Глицки не можеше да направи същото, дори и да му се искаше. А определено не беше така.
През последните няколко месеца, докато Ейб мрачно размишляваше върху инцидента на сина си, крайната прогноза и собствената си карма, Харди бе неприятно запознат с тази нова безчувствена персона дотам, че сега — срещайки се с него зад една завеса на частно сепаре в „При Сам“ — целият поток на този оправдан гняв, който се излъчваше от приятеля му, го порази като нещо опасно. Опасно за самия Ейб може би, но повече за инспекторите му — източникът на този гняв.
— И, ако можеш да си представиш — обясняваше той напрегнато, — сега Скиф е съвсем извън форма, задето не ги оставих да се занимават с Руиз. След всичко, което направиха с Воглър и Пресли, трябва да са доволни, че не съм ги понижил да се занимават с обири, или дори да патрулират. Да си припомнят някои от основните правила наново.
Харди намаза малко масло върху една питка.
— Може би трябва да минеш през съдебната зала, след като приключим тук, и да споделиш някои от тези мисли с Браун. Тя трябва да ги чуе.
— Не твърдя, че клиентката ти е невинна, Диз.
— Не. Разбира се, че не. Просто ме покани тук да си поговорим скришом, защото никой друг не иска да обядва с теб. И не мога да кажа, че ги виня. Въпреки че съм леко изненадан от Трея. Човек би си помислил, че след като ти е жена от толкова години, поне ще те съжалява. — Той лапна парче от хляба. — Защо Скиф иска Руиз? И Брако също предполагам?
— Защо мислиш?
— Очевидно защото отново е свързано с „Бей Бийнс Уест“. И ако случаят е такъв, те имат съмнения за Мая.
— Не, нямат. Дори едничко. Не ги питай.
— Ами ти?
— Не бих казал, че са точно съмнения за Мая, Диз. — Глицки надигна чашата си и изсипа няколко кубчета лед в устата си, след което ги сдъвка. — Просто не зная как са успели да придвижат целия случай дори дотук.