Отвън във фоайето Киурко седеше на дървената пейка заедно с белокоса жена, облечена в светлосин костюм с панталон. Двамата водеха оживена дискусия и взаимно се наслаждаваха на компанията си, докато Харди се приближаваше към тях. След като го забеляза, Киурко се изправи, накратко му разказа за проведения разговор с нея предната вечер, след което докосна жената по ръката и я представи.
— Благодаря ви, че се отзовахте толкова бързо — каза Харди.
— Благодарете на този младеж, че ме убеди!
Харди се усмихна.
— Ще видя дали не може в скоро време да получи повишение на заплатата.
— Казахте, че името ви е Дизмъс? — попита тя. — Дизмъс? Като добрият крадец?
— Точно така, макар че малко хора са чували за него.
— Не смятам, че въобще някога съм познавала някой, който се казва Дизмъс.
— Сега вече познавате. Надявам се да не се разочаровате.
— Много сте симпатичен! — възкликна тя.
— Вие също — Харди се настани до нея. — Крейг обясни ли ви, за какво ще разговаряме в съдебната зала?
— За онова, което съм видяла или чула онази сутрин.
— Нали си спомняте датата?
— Разбира се. Двайсет и седми октомври, две хиляди и седма година, ако трябва да бъда точна.
— Точността е важна. Ние оценяваме точността.
Очите й светнаха от вълнение.
— И два изстрела. Единият в шест и осем-девет минути, а другият в шест и десет минути?
— Много добре — той се наклони към нея. — Бих искал веднага да ви извикам за свидетел, ако нямате нищо против.
— Разбира се, че нямам нищо против. Затова и съм тук.
— Добре. Вече разбрах за какво сте разговаряли с господин Хънт и в общи линии какви ще са свидетелските ви показания, но ако нямате нищо против, дали е възможно преди да влезем вътре и да обсъдим всеки един детайл, да останем тук за минута?
— Разбира се, нямам нищо против.
Въпреки капката надежда, която бе започнал да изпитва по отношение на молбата за отхвърляне на обвиненията, Харди не бе точно шокиран, дори не бе изключително разочарован, когато Браун се върна на мястото си и отсъди срещу него, отхвърляйки искането му за издаване на решение.
Все пак се осланяше на убеждението си, че Лори Брадфорд ще се окаже важен и убедителен свидетел, предлагайки напълно различна версия за голите факти на случая. Бе размишлявал върху думите, които щеше да използва, и техния скрит смисъл при въпросите, които щеше да й отправи, като целта му бе не само да измъкне от свидетелката си информация, но и да насочи вниманието на съдебните заседатели към лукавостта на инспекторите от отдел „Убийства“ и техните позорни методи.
Сега, след като бе установил стабилни отношения с нея, първо се надяваше заседателите да я възприемат като равна, в противовес на младия мъж, отнесъл се снизходително към нея, като към сенилен свидетел, и започна да я разпитва.
— Госпожо Брадфорд, къде живеете?
— Живея в апартамент в двуетажна сграда, намираща се на ул. „Ашбъри“, тук в града, на западната страна на улицата, точно под „Хейт“. Също така — добави тя, инструктирана от Харди, — от дясната страна на алеята, която преминава зад „Бей Бийнс Уест“.
— Можете ли да видите тази алея от вашия апартамент?
— Да, от прозорците на дневната и столовата мога да видя първите осем или девет метра.
— Така, госпожо Брадфорд, спомняте ли си нещо необичайно или особено за съботната сутрин на двайсет и седми октомври?
— Да.
— Какво по-точно?
— Няколко минути преди шест часа аз си лежах в леглото, намиращо се в задната част на апартамента, но вече бях будна, когато чух шумен гръм, подобен на пиратки, макар че поради някаква причина си помислих, че може да е пистолетен изстрел. Така че станах и бях стигнала в коридора, за да отида до предните прозорци, когато отново прозвуча „Банг!“ и последва още един изстрел. Около минута по-късно.
— Какво направихте след това?
— Отидох до прозореца и погледнах към улицата и към алеята.
— Видяхте ли нещо необичайно долу?
— Не. Нищо. Все още бе доста тъмно.
— Обадихте ли се на полицията?
— Не, тогава не се обадих. Не видях да се е случило нещо лошо. Просто два гърма. Макар че когато започнаха да идват полицейски коли там долу, разбрах, че нещо се е случило. Но тогава бе прекалено късно да звъня на полицията.