— Мога да твърдя със сигурност, че двата звука бяха напълно еднакви. Ако първият е бил изстрел, тогава и вторият е бил изстрел. И обратното.
Стайър реши да спре, преди да влоши още повече нещата.
— Благодаря ви, госпожо!
Лори Брадфорд ставаше от свидетелския стол.
— Но наистина звучаха като изстрели — добави с правдоподобност и искреност, които затвърдиха пълното поражение на Нервака.
Тримата партньори — Харди, Фаръл и Роук — и Уайът Хънт седяха в офиса си. След като приключиха с работата, седнаха около голямата кръгла маса в стъклената стая и започнаха да обсъждат възможностите. Цялото осветление бе включено, за да възпре нахлуващата смътна тъмнина, която се прокрадваше през стъклените стени. Отворена бутилка червено вино стоеше на масата, макар Джина да предпочиташе малцово уиски „Оубън“, а седящият до нея Хънт да пийваше бира „Анкър Стийм“.
Харди разполагаше с много малко време, за да предостави пред съдебните заседатели някакъв „друг“ — Пако или който и да е. Преди Руиз да бъде убит, донякъде бе планирал да го призове като свидетел, от една страна, за да му зададе някой и друг въпрос, а от друга — за да оборят твърденията, че нещо от по-интимен характер се е случвало между Мая и Дилън. Но сега тази възможност отпадаше поради развоя на събитията.
Другите свидетели за защитата на Мая бяха много малко, направо нямаше такива. Затова и Харди се бе вкопчил така отчаяно в Лори Брадфорд. Поне тук имаше мъничък кокал, за който заседателите можеха да се хванат. Но все още нейното алиби бе крехко и неподкрепено. Никой не я бе видял както да убива някого, така и да не убива някого. А и все още стоеше открит големият и неразрешим въпрос защо е присъствала и на двете местопрестъпления. Часът при случая с Дилън и местонахождението при случая с Левън доста убедително елиминираха идеята, че тя просто е била в съответния квартал. Отишла е и на двете места целенасочено, а очевидно е била и извикана — или натопена — и от двете жертви. И ако не е отишла, за да ги очисти, тогава защо е била там?
— Трябва да я призова — констатира Харди. — Нека съдебните заседатели чуят нейната версия.
— Може би пропускам нещо — отвърна Джина, — но каква е нейната история? В смисъл има ли каквото и да било обяснение защо се е намирала на тези места?
— Дилън й се е обадил, а след това и Левън й се е обадил.
Джина отпи от питието си.
— А тя просто е отишла? Без причина? Кога за последен път въобще е виждала Левън?
— Знам — съгласи се Харди. — Не звучи никак убедително.
— Може и така да погледнеш на ситуацията — Фаръл се облегна в стола си. — Може би просто трябва да го оспориш. Имам предвид, че на теория те трябва да докажат нещо, не ти.
Харди се протегна за чашата си.
— Просто искам да им предоставя нещичко, това е всичко.
— Ами — отбеляза Хънт, — нали затова призова Лори?
— Господ да я благослови! — възкликна Харди. — Но двата изстрела не са достатъчни, освен ако не водят към някаква друга версия. А аз не разполагам с такава.
— Ами Глицки? — попита Хънт.
Харди им разказа за уговорката, която бе постигнал с Ейб, докато обядваха, но подобно на всичко останало в този случай, сякаш имаше нещо, с което приятелят му би могъл да му помогне, но то пак бе прекалено нищожно.
— Предполагам, че ще разговаряме отново довечера, но ако наистина разполагаше с нещо, щях да съм чул досега.
— Можеш да си поговориш с детективите от „Убийства“, на които Ейб възложи случая Руиз — предложи Джина. — За още едно убийство, свързано с марихуана и „Бей Бийнс Уест“, но което се е случило, докато Мая е била в затвора и няма начин да има нещо общо с него. Присъства елемент на съмнение. Нещо продължава да се случва там.
— Това е добро предложение — отвърна Харди. — Макар че Ейб би ме убил, ако занимавам момчетата му в разгара на случващото се.
— Така е, но поне ще бъдеш убит от професионалист — отбеляза Фаръл, — така че няма да боли толкова много. Браун така или иначе не би го допуснала. Между убийството на Руиз и на нашите хора са минали шест месеца. Това ще е доста трудна сделка — пийна една голяма глътка червено вино. — По-скоро бих се върнал към предишната ти защита — просто трябва да повтаряш, че нямат никакви доказателства. Това е всичко, което можеш да направиш.
— Без да съм особено придирчива — вмъкна се Джина, — но има доказателства. Пистолетът на Мая, нейните отпечатъци върху дръжката на външната врата на Левън — тя въздъхна. — Допускам, че не е много, но е достатъчно трудно да се пренебрегнат. Във всяка една друга правосъдна институция в щата, вземайки предвид мотивите й, тя направо потъва. Тук може и да убедиш твоя един заседател, но аз не бих се въодушевявала прекалено.