— При тази весела вметка — Харди остави чашата си и се отблъсна от масата, — няма да изключвам телефоните и ще съм на разположение цяла нощ, ако на някого му хрумне някоя идея.
— Обзалагам се, че е бил продавачът — заяви Глицки, — който се е казвал Хулио Гомез. Тогава е бил на двайсет и четири години, а е умрял година по-късно. Мястото е било „Оушън Ликърс“.
Глицки се отби на път за вкъщи през дома на Харди и прекъсна безкрайното му проучване на папките от процеса и сега — малко след девет часа, седяха в кухнята и чакаха микровълновата да оповести, че чаят на Глицки е готов.
— Тогава било ли е проведено някакво разследване?
— Не — отвърна Глицки саркастично. — Детективите просто са решили да подминат това конкретно убийство. Изисквало е прекалено много работа — спря за момент. — Разбира се, че е имало разследване!
— И?
— И сме го закрили месец по-късно.
— Нямало е заподозрени?
— Нито един! — извади плик от вътрешния джоб на сакото си. — Копирах архивните документи и ти ги донесох. Сам можеш да се убедиш, че е доста тънък — след това посочи назад към дневната, където документите на Харди бяха разпръснати върху масата. — Не че имаш нужда от още материали за четене. Имам предвид документите по делото, разпръснати там.
— Ако въобще има някакъв смисъл — микровълновата писна и Харди отиде до нея, извади чашата и я подаде на приятеля си. — Наздраве. Ами свидетели?
— Свидетел. Един. Можеш да го видиш на третата страница. Възрастен човек, от азиатски произход, който е излизал от бар, намиращ се на противоположната страна на улицата, в дванайсет и половина в четвъртък през нощта. А мъглата очевидно е била доста гъста. Плюс, че е обърнал няколко питиета. Както и да е, чул е изстрел и е видял, че някой изскача от магазина, мята се в кола и изчезва — посочи към плика. — Всичко е вътре.
— Добре де, ами шофьорът? Имало е и друг човек? Двама души ли са чакали в колата?
— Не споменава. Знам накъде биеш — мислиш, че е бил твоят Пако.
— Може и да е бил. Това ли е било единственото убийство в магазин за алкохол през онези години?
— Не. Всъщност са извършени шест. Но вярваш или не, ние сме разкрили четири, макар че за да бъде честен трябва да отбележа, че двама са застреляни от намиращите се зад тезгяха, което доста ни улесни. Другият всъщност е жена, чийто убиец така и не хванахме. Последният, който остава, е случаят с убийството на този тип Гомез. Може да е бил и твоя Пако в края на краищата.
Харди кимна с удовлетворение.
— Много проникновено! Трябва с това да си изкарваш хляба!
Глицки духна към чая си.
— Мотивиран съм! Но никое от тези древни произшествия не ни помага особено в случая с Руиз.
— Не разполагате с нищо?
— Ами разговаряхме с повечето служители в „Бей Бийнс Уест“. Ще продължим още малко. Не сме постигнали много — просто всички са поразени, че Руиз може да е свързан с наркотици.
Харди се подсмихна.
— Мога да си представя! Но също така нищо от това не помага на Мая.
Седейки на масата в трапезарията, преглеждайки отново и отново внимателно всички папки, докато почти бе ослепял, Харди получи целувка по бузата от съпругата си. Часът бе около десет и половина. Уведоми я, че ще си ляга след малко.
— Нали това скоро ще свърши? — попита Франи.
— По един или друг начин, след ден, два.
— Това би било чудесно. Мислех си, че наистина не би било зле да имам съпруг отново.
— Знам.
— Защото, затова съм омъжена за теб. За да имам съпруг.
— Знам.
Тя го целуна отново.
— А и вероятно все още те обичам.
— Хубаво. Това би било хубаво.
Но всъщност едва я чуваше, целувайки въздуха пред лицето й, докато се пресягаше за още една папка.
Нищо. Нищо. Нищо.
Затвори поредната папка и се изправи. Отиде в кухнята, отвори хладилника, затвори го, разкърши се. Забеляза на плота плика, който Глицки му донесе. Убийството на Гомез, извършено преди тринайсет или четиринайсет години, не бе част от делото му. Приятелят му направи кратко изложение, но дори да го бе извършил Пако, какво от това? Трябва да остави плика, да се върне обратно и да се опита да намери нещо във всички бумащини.