Застанал до плота, извади около дванайсетина страници — доклади за инцидента, няколко копия на снимки от трупа, от аутопсията, балистичните експертизи, две страници с показанията на господин Лейлънд Лий, горе-долу както Глицки го описа.
Повече от нищо.
Отново започна да преглежда страниците, но по-бавно. Очите му горяха, но се принуди да прочете всеки един ред.
Чакай малко. Чакай!
Върна се обратно първо към доклада от аутопсията, а след това и към балистичната експертиза. Куршумът, който бе убил Хулио Гомез, бе четирийсети калибър. Неидентифициран служител на лабораторията бе написал на ръка, с едва разчиташ се почерк на сякаш бързо надраскана бележка: „Вероятно «Глок», четирийсети калибър. Балистичните означения са неидентифицирани.“
Добре, хрумваха му някакви предположения, но те трябваше да се потвърдят. А и какъв друг избор имаше? По някакъв начин бе напълно убеден, че тези отдавна случили се и почти незабелязано отминали събития и взаимоотношения, са сърцевината на случая, който бе погълнал последните шест месеца от неговия живот. Вероятно Мая нямаше нищо общо, а всичко се въртеше около Дилън, Левън и непознатия Пако.
Отново при компютъра в дневната изведнъж Харди осъзна, че за разлика от Хънт и Киурко, никога не се бе запознал с детайлите около грабежа, за който бяха осъдени Дилън и Левън.
Защо му бе да се запознава? В най-добрия случай това бе странично в ситуацията около Мая, и то в нейното далечно минало.
Но сега изведнъж осъзна мислите, които му се въртяха из главата отпреди няколко дни, откакто узна за съществуването на Пако, а именно, че ако тогава е бил проведен процес или е била сключена някаква сделка преди делото, то е трябвало да има двама свидетели на обвинението и вероятни приятели на страната на защитата — приятели и свидетели, чиито връзки с Дилън и Левън са установени далеч преди Мая да се запознае и да се сближи с тях, когато Пако е бил част от тяхната групичка, и то като истинско човешко същество, а не като nom de guerre12…
Всъщност…
Извади тефтерчето си и си записа да се обади на Уайът Хънт и да му остави съобщение и указания за утре, веднага щом приключи с компютърното търсене тук. Току-що схвана, че Черил Бийл и другите три жени, които Стайър бе посочил за свидетелки, но така и никога не ги повика, може да спадат към същата категория — хора, които са посещавали Университета на Сан Франциско по онова време и са познавали Дилън и Левън. И които може и да познават Пако и да знаят истинското му име.
Но междувременно можеше да се опита да намери нещо по случая, в които са забъркани Дилън и Левън, и научавайки нещо, може да накара Хънт или Киурко да открият истинските документи по делото, служителите, които са били намесени, и останалите свидетели.
Появи се началната страница на гугъл и той написа името на Дилън Воглър. Излязоха трите споменавания на Воглър в мрежата и някои скорошни Детайли около неговата смърт. Премина към преглеждането на „Регистър на населението“ на щата Калифорния, отново написа името на Дилън и се появи информацията, че е бил в щатския затвор на Коркоран през 1997 г. за грабеж. Левън Пресли също фигурираше в системата, два месеца след като Воглър бе влязъл.
Дали нещо от това имаше смисъл? Можеше ли да му помогне по някакъв начин? Разбира се, тези факти нищо не му говореха за същинското престъпление, което двамата бяха извършили. Прекара още петдесет минути в претърсване на други бази данни на престъпници, до които имаше достъп.
Намери Дилън и Левън в някои от тях. Това, което не успя да открие, бяха каквито и да било признаци, че заедно са извършили престъплението или са имали общ процес. Тази информация очевидно бе изчезнала в мъглявините на времето.
И ако случаят бе такъв…
Изведнъж, взирайки се в екрана, въпросът, който му се въртеше в главата от дни наред, изведнъж изкристализира с поразителна яснота, носещ със себе си толкова мощно раздрусване от адреналин, че Харди отскокна от стола, останал без дъх, а кръвта бумтеше в ушите му. Постави ръка върху сърцето си, за да го успокои.
Обмисляше го отново и отново, от началото до края. Това беше.
Това беше. Нямаше друг начин.
После, независимо от късния час, се пресегна за телефона.
37.
Харди не знаеше дали заради скорошното, донякъде тайно взаимодействие с прокуратурата и шефа на полицията, но поради каквато и да беше причина, Кати и нейният съпътстващ антураж отново се намираха на първата редица зад неговата маса, когато той пристъпи в съдебната зала заедно с клиентката си. Кати седеше между Джоуел Таунсхенд и Харлан Фиск, а след нея се бе довлякла и тълпа репортери и отново залата бе пълна до пръсване.