— Госпожо Кънингам — започна Харди, — бихте ли казали на съдебните заседатели каква е вашата професия?
— Разбира се — тя се обърна към тях. — Аз съм служител в лабораторията към Полицейското управление на града.
— При това положение, правите ли някакви специализирани експертизи?
— Да, анализ на пръстови отпечатъци.
— Идентифицирате хора посредством пръстовите им отпечатъци, нали така?
— Да.
— От кога се занимавате с тази дейност?
— От около шест години.
Само с тези няколко въпроса Харди удостовери, че тя е експерт в тази област. Това го доближаваше към целта му.
— Вие ли анализирахте пръстовите отпечатъци, намерени в дома на една от жертвите в това дело Левън Пресли, преди няколко месеца?
— Да.
— Бихте ли казали на заседателите какво открихте?
Разбира се, тези показания бяха бегло засегнати при разпита на Дебра Скиф, но сега на свидетелското място стоеше лабораторен служител и това предполагаше съвършено друг подход. Кънингам, ентусиазирано и професионално, кимна и отново се обърна директно към заседателите:
— Както на повечето места, ние открихме много пръстови отпечатъци.
— Колко отделни отпечатъци установихте?
— Около петдесет или повече.
— Успяхте ли да идентифицирате някои от тях?
— Да. Шест бяха от жертвата.
— Успяхте ли да идентифицирате някои от останалите осем или девет?
— Няколко, да, успяхме.
— Но не и всичките.
— Не.
— Необичайно ли е да намерите пръстови отпечатъци на местопрестъпление и да не можете да ги свържете с конкретен индивид?
— Не.
— Защо?
— Първо, защото не на всеки отпечатъците са снети. Второ, понякога или всъщност доста често отпечатъците не са достатъчно ясни, за да съвпаднат с компютърната база данни. И най-накрая има ограничен брой от бази данни, които обикновено използваме, за да видим дали има съвпадение. Например, повечето пъти се опитваме да намерим съвпадение между отпечатък и известен заподозрян, за да може да се отметне или потвърди.
— Сравнихте ли пръстовите отпечатъци на заподозряната с останалите неидентифицирани пръстови отпечатъци в дома на господин Пресли?
— Да, разбира се.
— Опитвали сте се да установите, дали някои от тях са принадлежали на заподозряната?
— Точно така.
— Бихте ли изложили отново пред съдебните заседатели, намерихте ли каквито и да било пръстови отпечатъци на обвиняемата в дома на господин Пресли?
— Не.
Харди спонтанно хвърли поглед през рамо към масата на Стайър, където той и Скиф седяха злочесто близо.
— Госпожо Кънингам, когато през ноември сте извършвали тези изследвания и анализи, сравнихте ли непознатите отпечатъци и с нечии други, освен с тези на жертвата, господин Пресли и на обвиняемата, Мая Таунсхенд?
— Да. С тези на другата жертва, Дилън Воглър, и с партньора на господин Пресли, Брандън Лоурънс.
— Значи на още двама души.
— Да.
— Успяхте ли да идентифицирате някои от непознатите отпечатъци от местопрестъплението с някои, които са ви известни?
— Да, два от отпечатъците бяха на Брандън Лоурънс.
— Това прави седем неразпознати отпечатъци. Прав ли съм?
— Да, точно така.
— Успяхте ли да идентифицирате някои от останалите седем латентни отпечатъци?
— Всъщност ние успяхме да идентифицираме четири от тях, защото се намират в базата данни на извършилите престъпления, което всъщност е и наш основен инструмент.
— Значи остават още три неидентифицирани отпечатъци, така ли е?
— Да.
— Добре. Сега, госпожо Кънингам — Харди се ориентираше към приключване, — отдаде ли ви се наскоро възможност да преразгледате намерените у дома на господин Пресли отпечатъци?
— Да, преразгледах ги.
— Кога направихте това?
— Тази сутрин.
Харди остави звуковата енергия да премине през залата, но продължи въпреки нея.
— Защо направихте това?
— Лейтенант Глицки от отдел „Убийства“ се свърза с мен тази сутрин и ме попита дали бих могла да дойда по-рано и да се върна към неидентифицираните отпечатъци, за да ги сравня със специфична серия от отпечатъци от друга база данни, за да видя дали съвпадат.
— Имаше ли съвпадение?
— Да, имаше.