— В един и същи курс ли бяхте?
— Не, аз бях с две години пред нея.
— Но бяхте приятелки, нали така?
— Да, така мисля. Бяхме мажоретки.
— По времето, по което бяхте мажоретки, прекарвахте ли и част от времето си с две от жертвите в това дело — Дилън Воглър и Левън Пресли?
— Да.
— Някога виждали ли сте ги да употребяват марихуана?
— Ваша чест! — Стайър се изправи. — Господин Харди ни обеща, че разполага с нови доказателства, а всичко това е вече известно и няма връзка!
Но сега, след показанията на предния свидетел, Браун бе заинтригувана и склонна да позволи на Харди да продължи, дори и без стриктна доказателствена основа. Вече бе представил зашеметяващи пръстови доказателства, което Стайър не бе постигнал, и дори значението на този въпрос да бе спорно, нямаше съмнение, че е уместен.
— Възражението се отхвърля, адвокат! Продължавайте, господин Харди.
— Благодаря ви, Ваша чест. Госпожо Форман, да повторя ли въпроса си?
— Не. Дали съм виждала Дилън и Левън да пушат трева? Разбира се!
— Много пъти?
Тук госпожа Форман леко се усмихна.
— Почти през цялото време!
Харди остави тази нотка на лекомислие да отмине.
— Госпожо Форман, как се запознахте с Дилън и Левън?
— Имахме общ приятел в моя курс, когото всички наричаха Пако. Той ме представи пред тях — въздъхна и добави, обърната към заседателите: — Ако ме извините за израза. Той донякъде бе лидер на останалите, на по-младите момчета.
— Този Пако, доколкото знаете, лидерът и приятелят на Дилън и Левън, също ли редовно употребяваше марихуана?
— Да.
— Госпожо Форман, споменахте, че всички са наричали този човек Пако. Това ли бе истинското му име?
— Не. Нещо като прякор. Въобразяваше си, че го кара да изглежда готин!
— Но вие знаехте истинското му име, нали?
— Да.
— Какво беше то?
— Крейг Киурко.
Отново Харди изчака доста голямата врява да отшуми, преди да напълни дробовете си с въздух, след което хвърли за последен път поглед към събралата се в залата тълпа, а накрая и към Стайър.
Който изглеждаше, сякаш покривът се бе срутил върху главата му. Сега вече със сигурност знаеше какво ще се случи, но не знаеше как да го предотврати и дори въобще струва ли си да опитва.
Харди се обърна към съдията.
— Защитата призовава Крейг Киурко, Ваша чест!
Браун се намръщи за секунда, загрижи се за благоприличието в нейната съдебна зала, но най-накрая отново вдигна глава.
— Пристав, повикайте свидетепя — обърна се към служителя, стоящ от вътрешната страна на затворената задна врата.
Той я отвори и изчезна по коридора.
След около една агонизираща за Харди минута — достатъчна, за да забучи отново залата, Киурко влезе, облечен в марково сако и вратовръзка, уверен и — за разлика от Хънт и Харди — добре отпочинал. Той бе изчакал заедно с шефа си на горния етаж в отдел „Убийства“ за знак, че е време да слезе долу, в коридора пред съдебната зала. Сега, минавайки покрай масата на защитата, бързо и мълчаливо поздрави Харди, който вече бе застанал пред свидетелския стол.
Но Харди, съсредоточен и погълнат в себе си, не вдигна поглед.
Приставът закле свидетеля.
Крейг гледаше към Харди с очакване. Адвокатът предпазливо обсъди с него изявлението, което Киурко бе подготвил, след разговора им пред две вечери. Оптимистичен, Киурко даваше всеки възможен признак, че е радостен, че ще дава показания.
— Така, господин Киурко, нека да се върнем малко назад. Вие току-що казахте на съдебните заседатели, че вашият работодател Уайът Хънт ви е възложил да откриете местонахождението на Левън Пресли, нали така?
— Да.
— Преди този момент някога чували ли сте за Левън Пресли?
— Не.
— Според вас някога срещали сте го?
— Не.
— И всъщност вие открихте господин Пресли, нали така?
— Да.
— За няколко часа?
— Точно така.
Харди се върна към масата си и взе някакъв лист.
— Вие ни казахте, че сте открили господин Пресли. Също така споменахте, че сте направили проучване из мрежата и сте открили, че господин Воглър е бил осъден за обир през 1997 г. и че е имал съучастник в престъпленията, който се е казвал Левън Пресли. Това така ли е?
— Да.
— С други думи, вашият работодател не ви е казал, че съучастникът на господин Воглър е бил господин Пресли?