— Ако желаеш, можеш да го отвориш и сега — окуражи го Мая.
— Няма нужда — леко се подсмихна Харди. — Предполагам, че горе-долу е точен.
— Може би не — възрази Мая, с палава усмивка, с която сякаш му отправяше предизвикателство.
Харди въздъхна, отвори плика, извади чека и погледна към двамата изненадано.
— Това е… Не мога да си спомня последния път, когато езикът ми е бил вързан на фльонга.
— Това е допълнително възнаграждение — обясни Джоуел.
Мая вече искрено сияеше.
— Просто преценихме, че едногодишната заплата на Дилън би била прекрасна симетрия.
— Доста повече от симетрия е — отбеляза Харди. — Сигурни ли сте, че… Съжалявам, но съм малко изумен. Това е повече от невероятно щедро.
Мая кимна.
— Ти спаси живота ми, Дизмъс. В много отношения — тя се протегна и постави ръка върху коляното на съпруга си. — Аз му казах.
— Браво на теб — поздрави я Харди и се обърна към Джоуел. — И се обзалагам, че дори не си бил изкушен да я напуснеш.
Той постави ръце върху нейните.
— Дори и не ми хрумна. Никога не бих. Независимо какво се случи. Не знам дали наистина е вярвала в това преди. Но всички допускаме грешки. Правим неща, от които се срамуваме, че и по-лоши.
— Знам. И на мен ми се е случвало — съгласи се Харди. — Макар че предпочитам това да си остане между нас. Моите съдружници ще бъдат шокирани и ужасени.
— В моя случай — произнесе Мая, — аз… Ние просто искаме да ти благодарим… много. Това беше бреме, с което живях всеки божи ден, толкова дълго, а просто вече не се налага. Чувствам се като друг човек.
Джоуел не бе пуснал ръката й.
— Същият човек, само по-щастлив. И по-добър.
Погледът й бе изпълнен със задоволство.
— Arrete un peu. На френски е. Спрете за малко. Но не за много. — След това отново се обърна към Харди, като леко въздъхна. — Както и да е. Ако нямаш нищо против, дали може да ми обясниш една малка подробност, която бих искала да разбера, но не мога. Наистина не мога.
— Ако мога, ще го направя.
Мая си пое въздух.
— Защо мен?
— Защо теб? Какво?
— Имам предвид Крейг Киурко. Защо е избрал мен да натопи? Аз никога дори не бях чувала за него, а изведнъж той ме избира и се опитва да съсипе живота ми. Не разбирам какво се случи. Как се случи това?
Харди взе чашата си с кафе и отпи. Знаеше, че това е отличен въпрос и че тя заслужава отговор. Но нямаше такъв. Крейг бе мъртъв и никой никога не би могъл да узнае със сигурност. Той просто се надяваше, че този, с който разполага — и който доста бе обмислял, — ще е достатъчно добър за нея.
— Добре — започна той, — ето моето предположение. Дилън се е занимавал с изнудвания и е бил доста алчен човек. Дълго е бил щастлив, че те е въртял на малкия си пръст, че продава трева, водил е и онзи свой списък. Но нали си спомняте, че също така е знаел, че Крейг е убил това момче Гомез. Поради факта, че и двамата са били замесени в обира и макар да звучи малко налудничаво, но поне технически, от правна гледна точка и двамата са виновни за това убийство, независимо кой е дръпнал спусъка. Но той е обичал да стига до крайности. Дилън де. Това, което предполагам, че се е случило, е, че всички са били в „Бей Бийнс Уест“ някой ден, преди да бъде убит, и Дилън отново е повдигнал този въпрос. А Крейг се е опитвал да си вземе разрешителното, безупречен през всичките тези години, мислейки си, че е загърбил миналото си, и Дилън отново му го припомня. Някак си той му е бил споменал какво ти причинява — вероятно му е спестил детайлите, но е казал достатъчно, за да си помисли, че ти също разполагаш с достатъчно основателни причини, за да искаш да отстраниш Дилън. Тогава решава да убие Дилън и всичко, от което се нуждае, е да се появиш малко след това.
— Затова ме вика? Той ли е бил?
— Не съм сигурен. Но Дилън има бруклински акцент, който не е толкова труден за имитиране. Крейг ти се обажда късно пред нощта, кратко и ясно ти заявява, че е възникнало нещо спешно, за което не може да говори… А ти идваш търчейки. Той е знаел в колко часа всеки ден Дилън минава по алеята. Знаел е, че носи твоя пистолет в себе си. Във всеки случай всичко е проработило. Ако ме питаш мен, ти си голяма късметлийка, че не се е позабавил. Щял е и теб да те убие.
— И аз си мислих същото. Донякъде съм изненадана, че не го е направил.
Харди разтърси глава.
— Двама мъртъвци и полицията продължава да търси кои ги е убил. Прекалено много за оркестриране. Искал е да е просто.