— Ами Левън?
— Левън би си припомнил разговора им в кафенето, спора им, на който Еухенио Руиз е бил свидетел, сещаш ли се? Затова отива в Левън, вади пистолета си, кара Левън да ти се обади и да те покани, минава зад него и… Е, знаеш останалото.
— Значи въобще не ме е познавал и просто е направил това?
— Да, така мисля — отвърна Харди.
— И аз й казах същото — добави Джоуел. — Тя заяви, че това й звучи като същността на злото. Не иска да повярва, че хората наистина могат да бъдат толкова лоши, в душите си.
— Имам предвид — каза Май, — със сигурност всички правим грешки. Някои са направо ужасяващи. Но това не е просто грешка. Това е съзнателно решение напълно да унищожиш човек, когото дори не познаваш.
Харди кимна.
— Точно така.
— Не искам да повярвам, че хората наистина могат да са такива — въздъхна Мая.
— Не всички. И слава богу, може би не и прекалено много. Но определено някои са.