— Може би — отвърна Скиф. — Възможно е и да се е случило.
— Но?
— Но нищо. Както казах, не обичам да съм предубедена.
7.
На следващия ден, във вторник, Дизмъс Харди седеше на малка маса за двама на гърба на заведението на Лу Гърка и пиеше сода с лимон. Все още бе доста преди обяд и тълпите не се бяха появили. Огледа мърлявия, мрачен, полуподземен салон на ресторанта и отново остана поразен — както всеки път, когато посетеше това място — как успява да се задържи в бизнеса, макар да приютява всекидневния бумтеж и наплив от хора, работещи в и около Съдебната палата, намираща се на отсрещната страна на улицата.
Все пак това бе Сан Франциско, градът на ненадминатите ресторанти. Можеш да се наядеш като крал на една дузина места в радиус от един километър — елегантна атмосфера, екзотични подправки, готвачи от световна класа, превъзходно професионално обслужване.
Нищо от това не можеш да намериш при Лу, на чието име бе кръстен ресторантът. Той бе женен за китайка на име Чиу. Тя притежаваше въображение, достойно за всеки един от известните в града готвачи — факт, който доказваше непрекъснато със специалитета на деня, който бе и единственото ястие, предлагане от заведението. Едновременно с демонстрирането на кулинарното магьосничество на Чиу, специалитетът също разкриваше и очевидна преднамереност в нейната оригиналност — тя бе твърдо убедена, че творенията й могат да съдържат продукти и съставки, характерни само за нейната собствена страна Китай и за родината на Лу Гърция. Заедно.
Не представляваше „Пасифик Рем Фюжън“ — кухнята, на която се наслаждаваше цяла Калифорния, но в доста ограничената си вселена от години Чиу създаваше едно след друго авантюристични ястия, съдържащи често странни комбинации от различни видове кнедли, лозови листа, цацики3, кантарион, патица, сепия, маслини, кисело мляко — някои от които бяха вкусни, други — не съвсем. Но изглежда това не бе от значение, тъй като хората продължаваха да идват, тъпчейки се в заведението пет пъти седмично.
Днешният специалитет — сладко-кисела баница със спанак и пиле с лимон в сос от пет подправки, подтикна Харди да размисли върху възможността да пропусне този подбор и след уговорената среща да се отправи към „Грил при Сам“, където да си поръча дребни рибки и изискана чаша „Гави“. Мислеше си, ако не бе сладко-киселия…
— Ехо, Диз!
Замечтан, Харди не бе забелязал Харлан Фиск, член на Надзорния борд на Сан Франциско и племенник на кметицата Кати Уест. Бутна стола назад и се изправи, за да се ръкува с него. Фиск стърчеше с около пет сантиметра над неговите сто осемдесет и два, тежеше около деветдесет и два килограма и фигурата му изглеждаше невероятно елегантна в ръчно ушития му италиански костюм.
Бяха се запознали, когато Харлан за кратко работеше като инспектор в отдел „Убийства“ и си партнираше с Даръл Брако. Полицейската фаза бе само поредната стъпка в политическото му издигане — щеше да е добре подбраният наследник на Уест и всички знаеха това. Бе на четирийсет и една години и изглежда вече бе на подходящата възраст, но ако бе нетърпелив да стане кмет, поне не го показваше.
Вече удобно настанил се, погледна към листа със специалитета и се намръщи.
— Доколкото знам, сама по себе си баницата със спанак е прекрасно ядене. Но защо трябва да е сладко-кисела?
Усмивка се разля по лицето на Харди.
— Точно и аз си мислех същото! И след като е пиле с лимон в сос от пет подправки, то лимонът не е ли шестата? И кои тогава са останалите пет?
— Смятам, че под петте подправки всъщност има предвид една-единствена. Например къри.
— Аз си мислех, че кърито е само една подправка.
— Не, смес е. Затова са различните вкусове и обливащата те горещина. Заради смесването на различни съставки!
— По дяволите! Точно когато решиш, че си го схванал… — отвърна Харди. Очите му проблеснаха. — Ако ги помолим, могат да си спестят сладко-киселото!
Фиск поклати глава в знак на отрицание.
— Винаги може да пробваме, макар историята да сочи противоположното.
Десет минути по-късно им бе сервирано. Оказа се, както и очакваха, че сладко-киселият вкус бе неотменима част от тази конкретна версия на спанак в точени кори и тесто и не би могъл да се отстрани, но с първата хапка Фиск неочаквано установи, че е доста вкусно. Обърна се към все още скептичния и изпълнен с неохота Харди: