— Бяло.
— Добре, бяло.
Харди се насочи към огледалния, покрит с гранит мокър бар, заемащ почти едната цяла стена. Барът до известна степен бе за перчене — мивка с инкрустирано злато и със златни кранчета, една открита лавица за гигантски чаши за вино, друга за чаши от китайски порцелан, голяма професионална кафе-машина и избрани чайове, смеси и разтвори, аранжирани по продължение на останалата част от свободното пространство на стената. Отвори малък хладилник, спря се и се обърна към нея:
— Шардоне или нещо друго?
— Друго по-добре.
— И аз предпочитам друго. Ще ви правя компания — извади бутилка „Грот Совиньон Блан“. Докато сервираше, се обърна към нея: — Ако смятате, че обслужването тук е добро, изчакайте само да видите правната ни дейност!
Демонстрираше онова, с което знаеше, че е добър, а именно професионалната му обезоръжаваща усмивка, настани се срещу нея и пийна една глътка, мълчаливо подканяйки я да направи същото.
— Така, с какво мога да ви бъда полезен?
След първата малка глътка тя постави чашата над скута си, като я държеше с двете си ръце.
— Мисля, че имам неприятности — започна. — Не знам как да постъпя.
— Нека да започнем с първата част и да видим докъде ще стигнем. Защо смятате, че имате неприятности? Защото полицията ви е посетила във връзка със смъртта на управителя на вашето заведение?
— Отчасти да. Не знам какво точно ви е споделил Харлан, но Дилън е продавал дрога, всъщност само марихуана и надявам се да е било извън моето кафене.
— Харлан ми каза, че вие не сте била запозната с това обстоятелство.
— Не съм. Наистина.
— Тогава не би следвало да имате неприятности — опита се да разчупи ситуацията с усмивка. — Това бе лесно. Следващият проблем?
— Наистина ли?
— Имам предвид, че не се намирате в беда — почувства, че не е необходимо да навлиза в малко вероятния сценарий за конфискацията. — Да, наистина.
— Но… добре, но аз притежавам мястото. Аз съм законният собственик. Ако някой се спъне и падне, аз ще съм тази, която ще съдят.
Харди се облегна, сложи глезен върху коляното си и пийна още една глътка вино.
— Това не е същата ситуация. Никой няма да предяви претенции за възстановяване на вреда, защото си е купил марихуана от вашето заведение. Кой ще ви съди?
Но тя само поклати глава.
— Всъщност не се притеснявам, че някой ще ме съди. Притеснявам се, че… че полицията отново ще се върне, за да разговаря с мен.
Въпреки цялата си обиграност и вероятно поради неофициалното естество на молбата на Харлан да разговаря със сестра му, за момент Харди бе изкушен да бъде прям и да я попита направо дали всъщност не е застреляла своя управител. Макар и за момент да не бе помислил, че това е възможно. Неписано правило в работата на защитника е обикновено да не задава подобен въпрос. Защото като не знае отговора му, винаги ще бъде воден от добрата вяра при защитата на своя клиент. И най-важното — на теория не би трябвало да има значение. Ще оспорва доказателствата, които могат да бъдат изнесени в съда. Не задължително фактите.
Вместо това отбеляза:
— Предполагам, че наистина няма за какво да се притеснявате.
— Не знам дали това е вярно — сети се за виното в скута си и поднесе чашата към устните си. — Защо да е вярно?
— Защото инспекторът, който ви е посетил, е бил партньор на Харлан в отдел „Убийства“. Знаехте ли това?
— Да, но какво от това?
— Ами на първо място означава, че Брако ще разбере, че сте сестра на Харлан. И знаейки за неговата присъща свенливост… — отбеляза иронично. — Макар че вероятно вече е открил. Така че докато Брако не разполага с нещо подобно на димящ пистолет в ръцете ви, ще е склонен да не е толкова внимателен. Вие сте тази, която е изгубила управителя си, така че също сте жертва на това престъпление. Плюс това роднинската ви връзка с кметицата едва ли ще подтикне Брако да ви създава проблеми. По-грубо ли се държа с вас?
— Малко — тя се поколеба, преди да продължи: — Той мисли, че има нещо странно в заплатата на Дилън или във взаимоотношенията ни. Не знам точно какво. Но ме накара да се почувствам неловко.
— Предполага се. Това е едно от нещата, които ченгетата правят, когато разпитват хората. Намират слабо място и дълбаят.
— Но защо е преценил, че това е слабо място?
— Не знам. Колко му плащахте на Дилън?
Когато чу цифрата, Харди запази спокойно изражението на лицето си и само кратко си пое дъх, за да прикрие изненадата си.