— Хубава заплата!
— Знам. Но той вършеше добра работа. Бе учтив с клиентите. Рядко ми се налагаше да присъствам. Ако въобще съм ходила. Струваше ми се, че я заслужава.
— Кой би могъл да спори? Вие сте собственичката на заведението!
— Точно така. Но инспектор Брако искаше да знае дали аз и Дилън сме поддържали взаимоотношения извън служебните!
— И?
— Аз му казах, че не сме, което е самата истина. Но той и това прецени, че е странно. Все пак Дилън и Джанси водеха начин на живот, различен от нашия с Джоуел.
— Много от собствениците не поддържат близки взаимоотношения с подчинените си — отбеляза Харди. — Не разбирам защо Брако е сметнал това за странно.
— Може би защото му казах, че аз и Дилън сме приятели от университета. Това беше, разбира се, преди да прекара известен период в затвора.
На Харди му отне минута, за да осъзнае чутото.
— Не мога да повярвам, че не знам за този факт.
Госпожа Таунсхенд разтърси глава.
— Беше недоразумение, глупава грешка на младостта или го наречете както там искате. По някакъв начин се забърка с някакъв грабеж и го хванаха. Дълга история, но накратко — след като той излезе, аз се надявах да развия кафенето и там всичко да потръгне, и… както и да е, той започна да работи за мен.
— Бяхте би близки приятели в университета?
Тя се поколеба, стисна устни, разгледа щорите, висящи на прозореца зад Харди.
— Не сме били интимни приятели, ако питате за това. Бяхме просто приятели.
Харди приближи чашата към устните си, отпи и изчака. Имаше още много да му сподели и искаше да й даде пространство. Тя заоглежда ъглите на стаята, докато се опитваше да подреди бъркотията от мисли в главата си. Той седеше неподвижно, давайки й време.
Най-накрая госпожа Таунсхенд си пое въздух и го погледна в очите.
— Предполагам, че не бях същият човек, който съм сега.
— Не бих и помислил — отвърна Харди. — Това е било кога? Преди около десет години?
— Горе-долу.
— Това, което искате да кажете, е, че не бихте се сприятелили с Дилън, ако се бяхте запознали сега?
Тя поклати глава.
— Нямаше да сме точно такива приятели.
— Какви точно приятели бяхте?
— Ами… бяхме малко диви. Надушихме се и започнахме да вършим разни неща заедно, да се забавляваме. Пиене, веселби, такива неща.
Харди се досещаше какво има предвид.
— Дрога?
— Предимно трева — промълви тя. — Но и малко кокаин от време на време, когато можехме да се доберем.
Взе чашата си и я изпи до дъно.
— По дяволите, защо се опитвам да се представя в по-благоприятна светлина пред вас, господин Харди?
— Моля ви, наричайте ме Дизмъс.
— Добре, Дизмъс. Опитали сме всичко, до което сме успели да се докопаме. Трева, кокаин, екстази, алкохол, хапчета — възбуждащи и успокояващи, каквито и да е. Беше забавно. Не че сме били дрогирани през цялото време. Имам предвид, посещавали сме занятия и повечето от нас се справяха доста добре. Правехме това през уикендите, когато се събирахме, и бе по-скоро, за да изпуснем парата. Всъщност беше доста глупаво.
— И се притеснявате, че сега полицията може да ви свърже с дрогата на Дилън и че по някакъв начин всичко това ще си пробие път, ще се завърне и ще ви навреди?
Изражението й на благодарност и облекчение го накара да осъзнае колко сериозно възприемаше цялата ситуация.
— Наистина не знаех, че продава трева покрай заведението, но ако разберат какво сме правили в университета, няма да ми повярват, независимо какво им говоря. Не знам дали бих повярвала на самата себе си.
— Вярването не е от значение — успокои я Харди. — Има ли нещо в документите на заведението, от което би могло да изглежда, че по някакъв начин сте печелили от продажбата на дрога?
— Не. Няма начин. Не съм печелила.
Харди се облегна и съзнателно направи пауза. Нямаше намерение да изстисква фактически отговори от новата си клиентка, основани на чувството й за вина или неопитност, но разговорът сякаш бе тръгнал в тази посока. Опита се да придобие естествено изражение на лицето.
— Добре, както споменах по-рано, предвид роднинската ви връзка с Харлан и кметицата, Брако няма да се стреми да изтръгва разни факти, докато ви разследва — след което въпреки същността си и усилието си да я успокои, наруши собствения си закон и добави: — Не и докато не се добере до нещо, което ви свързва с убийството на Дилън.