Выбрать главу

Тя възприе това като въпрос и се опита да го отбегне. Преглътна, плахо се усмихна, погледна го в очите и бързо сведе поглед.

Харди, които тъкмо се канеше да се изправи, да се приближи към нея и да направи нещо наподобяващо потупване по главата, изведнъж се осъзна и седна обратно в стола си.

— Има ли нещо друго?

— Не знам. Опасявам се, че може да изглежда… Наистина не бих искала да разговарям с полицията отново. Както и Джоуел.

— Съпругът ви?

Поклати глава в знак на съгласие.

— Тогава не се познавахме. Запознахме се, след като този период бе отминал. Никога не съм могла да му споделя. Той мисли… Ами… никога не би предположил, че бих могла да се държа по този начин. Не смятам, че би го приел леко. Ние сме Таунсхенд преди всичко. Работи с инвеститори, които разчитат на това. Така че има определени очаквания — тя въздъхна. — Знаете ли, че той винаги е искал да продам кафенето?

— Защо?

— Не беше бизнес, който одобряваше. Макар че всъщност просто не харесваше Дилън, не му вярваше и не разбираше защо държа на него и не продам кафенето.

— Защо не го продадохте? Ако не сте се нуждаели от парите, тъй като предполагам, че не сте?

— Не. Не беше заради парите — поколеба се, след което заяви: — Но кафенето си беше мое. Караше ме да се чувствам сякаш давам своя принос. Така и не успях да убедя себе си, че има достатъчно добра причина, за да се откажа от него.

Остави насъбраното напрежение да се излее.

— Както и да е, Харлан ми каза, че може да присъствате, ако полицията пожелае да разговаря отново с мен, за да съм сигурна, че няма да кажа нещо погрешно.

— Това мога да направя — отвърна Харди. — Разбира се, че ще го направя.

Смъкна се в стола си и нивото на очите им се изравни.

— Но и двамата знаем, че не се нуждаете от адвокат, който да ви предпазва от въпросите на полицаите относно забавите ви с ваши приятели в университета. И често казано, едва ли някой би помислил, че сте припечелвали някой и друг долар от бизнеса на Дилън с трева. По-скоро хората биха ви съжалили, защото той е подкопавал вашето доверие, с начина, по който се е държал.

— Значи ме питате, защо съм казала на Харлан, че се нуждая от адвокат?

— Никога не бих попитал подобно нещо — вметна Харди с бегла усмивка. — Всеки се нуждае от адвокат, постоянно. Това е мотото ми. Но в този случай, така както ми описахте ситуацията, може би всъщност не се нуждаете.

— Смятате, че не ви казвам истината — отбеляза тя.

— Проблемът не е в това, което казахте. По-скоро е в това, което спестихте — посочи към ръцете й и добави внимателно: — Държите крехка чаша. Трябва да ви предупредя, че ако я стиснете малко по-силно, ще се счупи.

За един дълъг момент очите й се оцъклиха и застана напълно неподвижна. Най-накрая леко треперене премина през тялото й, тя премигна и една сълза се изтърколи по бузата й.

— Дилън ми се обади предната вечер и каза, че непременно трябва да ме види на следващата сутрин. Че е спешно. Така че аз отидох.

— Имате предвид в събота сутринта.

— Да — притвори очи, опитвайки се да запази самообладание. — Отидох до алеята и го видях. Вече беше мъртъв.

Когато очите й срещнаха тези на Харди, продължи бързо:

— Не знаех какво трябва да направя, освен че не искам да се намирам там. Върнах се бързо в колата и си тръгнах. В смисъл, нямаше какво да направя за Дилън — това бе очевидно. Но след като полицията дойде в дома ми да ме разпитва, аз им казах, че съм била на литургия, което и направих след това, макар че доста закъснях и някой може да си го спомни. И си помислих, ами ако някой ме е видял и опише мен или колата ми на полицията?

Харди я остави да размисли върху думите си за момент. След което я попита:

— Какво беше спешно?

— Не спомена. Каза само, че трябва да ме види.

— Лично?

— Да. Не знаех как да реагирам. Нямаше голям смисъл, но за първи път се обаждаше с подобно съобщение и си помислих, че трябва да отида.

Харди постави чашата си на малката масичка пред него. Изведнъж нещата бяха станали доста сериозни. Бе излъгала полицията за алибито си по време на убийството. Причината да желае да я представлява в случаи на нов разпит сега вече не бе разумна, а необходима. При липсата на други качествени заподозрени, този факт сам по себе си би могъл да я превърне в централна фигура в тяхното разследване.

Независимо дали има или няма политически връзки.