— Пък и…
Той изчакваше.
— Ако проверят телефоните му разговори, предполагам, че ще го направят, нали така? Ще разберат, че ми е звънял и ще искат да научат повече!
Харди въздъхна.
— Той е управлявал заведението ви. Въз основа на това няма да ви обвинят в престъпление — облегна се назад. — Нека да се договорим така. Когато Брако се обади отново, ако го направи, веднага ме уведомете, ще установим за какво иска да разговаря и след това ще решим дали ще ни е от полза да му кажем, че сте били там. В противен случай няма да му споделяме. Как звучи това?
Тя пробва да се усмихне немощно.
— Малко плашещо, наистина. Просто копнея всичко да приключи. Не бих искала Джоуел и децата да разберат каква съм била.
— Не знам — произнесе Харди.
Докато се изправяше, извади една от визитните си картички от портфейла си и й я подаде.
— Хората са способни да ви изненадат. Могат да проявят разбиране и да не ви се налага никога повече да се тревожите за това. А и нали знаете — добави той, — всички сме били в университет и не всички сме били светци. Може би дори и Джоуел.
Госпожа Таунсхенд поклати глава в знак на несъгласие и каза:
— Не го познавате. — Тя го последва и застана до бюрото му, като извади собственото си портмоне от чантата си. — Опасявам се, че Харлан не ми е споменал колко струва това. Ще ми пратите ли сметката или да ви платя сега?
— Както предпочитате.
Отново нарушаваше основно правило, а именно — веднага да грабне парите. Но Мая бе сестра на Харлан и си помисли, че малко колегиална любезност не би била извън реда. От чекмедже с документи изтегли стандартен договор и й го подаде.
Тя го прегледа набързо.
— Как ви звучат три хиляди като договорена сума? — попита тя, отваряйки чековата си книжка.
— Вероятно ще ви бъдат възстановени, след като приключим — обясни той.
Подаде му чека и двамата се изправиха един срещу друг на вратата на кабинета.
— Значи нямате нищо против да ви звънна? — попита тя.
— По всяко време, ден и нощ — посочи картичката. — Тук са изписани всички номера, чрез които можете да се свържете с мен.
Благодарност изпълни очите й.
— Благодаря ви — отвърна тя.
И той отвори вратата, за да я изпрати.
Двайсет минути по-късно Харди посегна към телефонната слушалка.
— Ехо!
— Ехо — прозвуча гласът на партньора му Уес Фаръл.
— Какво правиш?
— Кога?
— В момента!
— Много неща едновременно — отвърна Харди. — Дишам, разговарям с теб, разсъждавам как нашето съдружие с талантливи партньори оползотворява цифрите от последното тримесечие. Защо?
— Чудех се дали имаш няколко свободни минути.
— Горе ли си?
Уес работеше сам един етаж над него, на третия, в кабинет толкова различен от този на Харди, че сякаш попадаш в друг свят.
— Както обикновено, можеш просто да слезеш долу — предложи Харди.
— Бих могъл, но тогава ще трябва да издържа теста на Филис, а не съм сигурен, че в момента съм в състояние да го направя — Дизмъс усети нещо в интонацията на гласа му. Уес почти винаги звучеше бодро, но не и сега. — Ако наистина не прекъсвам някакви важни занимания, би ли се качил за минута?
— Разбира се — отвърна Харди, — вече съм на път.
Докато преминаваше през фоайето, Филис повдигна вежди и се опита да направи гримаса, наподобяваща усмивка, която по някакъв начин изглеждаше обвинителна. Харди посочи с пръст нагоре.
— Отивам да видя Уес — обясни й той. — Фирмени дела.
Знаеше, че това е като парола. Харди ще върши онова, която тя смята, че той трябва да прави — да управлява фирмата. Филис го удостои с одобрително кимване и отново насочи погледа си към бюрото си. През годините Харди бе развил необяснима и неохотна привързаност към своята секретарка, но докато се изкачваше по стълбите в края на фоайето, се зачуди колко ли всъщност би се натъжил, ако случайно тя бъде милостиво и светкавично екзекутирана от голям камион, преминал на червен светофар.
Вратата на Фаръл, която бе украсена с левичарски лепенки за солидарност, зееше отворена, но Харди почука, преди да прекоси прага. Видът на кабинета правеше съвсем незначителен реверанс към правната дейност, която се предполагаше, че Фаръл извършва в него. Нямаше нито бюро, нито папки, само две кушетки, ниска масичка, наслуки поставени фотьойли, телевизор с плосък екран на едната стена, а на другата — кош за безопасен офисен баскетбол с дунапренова топка, старинна маса с по-функционални дървени столове, разпръснати напосоки около нея. Един от столовете бе на земята, точно пред краката му.