Скиф отбеляза:
— Мая сподели, че тя и Дилън са се разбирали доста добре.
Погледът на момчето отново обходи и двамата полицаи.
— Вижте, не бих искал да й създавам неприятности. Тя изглежда доста симпатична дама. Може би са се срещали извън работата.
— Не са — отвърна Брако. — Но ни каза, че след като Дилън е мъртъв, няма причина да продължи да се занимава с кафето. Имаш ли представа какво всъщност е имала предвид?
— Не е споменавала, че ще го затваря. Не виждам причина да прави това. Кафето печели добре. Просто няма никакъв смисъл.
След като приключиха разговора с Еухенио Руиз, се качиха в колата. По някое време Брако затвори мобилния си телефон и произнесе:
— Това е доста интересно.
— Кое?
— Познай кой е регистрираният собственик на предполагаемото оръжие на убийството? Ще ти подскажа. От всички счетоводителки не е толкова хубавка, колкото някои мъже намират, че ти си.
— Не го пропусна, а?
— Та аз съм опитен детектив. Нищо не ми убягва.
— Искаш ли да минем през тях и да я поздравим?
— Смятам, че трябва да го направим.
Зашеметен от признанието на Уес Фаръл, че е един от клиентите на Воглър, и все още притеснен за Глицки и за съдбата на Закари, Харди така и не успя да се съсредоточи върху оползотворяването на сметките. Затова реши да си тръгне по-рано и на път за вкъщи да потърси за час, час и нещо успокоение в компанията на своя зет Моузес Макгуайър, с когото бяха съсобственици на бар, наречен „Литъл Шамрок“, намиращ се на Линкълн, близо до Девето Авеню.
Тъкмо бе открил като по чудо място за паркиране до ъгъла с Десета, когато мобилният му телефон звънна. Изпаднала в паника, най-новата му клиентка го уведоми, че полицаите току-що са се появили на вратата й и не знае как да постъпи. Обясни му, че денят преваля, децата й се мотаели из краката и Джоуел можел да си дойде всеки момент.
— Къде се намират сега? — попита я Харди. — Имам предвид полицаите.
— Все още са на верандата. Казах им, че трябва да разговарям с моя адвокат, преди да ги пусна вътре и да разговаряме отново. Инспектор Брако заяви, че нямам основание за притеснение, но трябва да знам, че са идентифицирали оръжието, с което смятат, че е извършено престъплението, и са открили, че е мое. В смисъл, регистрирано на мое име.
— Това вярно ли е?
— Не знам. Предполагам, че би могло. Бях оставила пистолета, който съм купила много отдавна, в кафенето, но не съм го виждала от години. Дори не знаех, че все още е там. Сигурно съм го забравила някога. Както и да е, казаха ми, че можем да разговаряме сега и да не се налага да ходя до участъка.
— Блъфират — отвърна Харди. — Не могат да те накарат да отидеш никъде, ако не разполагат със заповед. И не могат да те накарат да разговаряш с тях при никакви обстоятелства. Имат ли заповед?
— Не мисля. Не споменаха подобно нещо.
— Още ли са навън?
— Да, минали са само… — Той дочу, че тя е отдръпнала слушалката на телефона. — Добре, миличко, мама просто…
Не успя да чуе какво последва, но не изтече и секунда и Мая отново заговори:
— Съжалявам, докъде бяхме стигнали?
— Брако и Скиф все още ли са там?
— Мисля, че да — последва пауза. — Стоят отпред и си говорят.
— Моля те, би ли подала слушалката на инспектор Брако?
— Разбира се, щом смяташ… само секунда.
— Даръл Брако е на телефона, с кого разговарям?
— Даръл, Дизмъс Харди е. Как си?
— Добре, само дето е малко студено навън в мъглата, но няма нищо. Може да ме наречеш ясновидец, но да не би госпожа Таунсхенд да е твой клиент?
— Да, така е. Мога да дойда след петнайсет минути. Как ти звучи това?
— Ами звучи ми сякаш се е сдобила с адвокат и няма да отговаря на нашите въпроси без неговото присъствие.
— Право на всеки един гражданин, Даръл.
— Без съмнение, без съмнение. Макар че понякога дава възможност на полицаите да поспрат и да се позамислят.
Харди много добре знаеше това.
— Понякога и трябва — отвърна той. — Но не смятам, че случаят е такъв. Честно казано не знам дали бих позволил на клиентката си да разговаря с вас, докато нямам възможността да си поговоря с нея още малко. Не много.
— Представлението е твое. Ето, давам ти я.
— Мая — продължи Харди, — защо не поканиш инспекторите вътре, а аз ще дойда съвсем скоро. Но не отговаряй на никакви въпроси, преди да пристигна. Наистина ли пистолетът е твой?