— Каква трева? — попита Джоуел.
Мая разтресе главата си от гняв и раздразнение. Прошушна:
— О, Господи!
— Дилън е продавал марихуана покрай работата си в заведението на съпругата ви — опита се да обясни Харди с възможно най-неутрална интонация. — Не знам защо не е публикувано в пресата. Полицаите са знаели за това още от самото начало.
— Колко са деликатни! — отбеляза Джоуел. Очевидно вече кипящ от гняв, се обърна към адвоката, едва шептейки: — Значи предлагате да отидем в другата стая и да кажем на тези хора, че жена ми ги е излъгала?
— Пропуснала да им спомене — натърти Харди. — Не е излъгала. Поне ще започнем отначало, с чисто досие.
— Но очевидно Мая е присъствала на сцената на убийството минути след като е било извършено престъплението!
— Това е вярно. Факт е, че е присъствала.
Джоуел се обърна към жена си.
— И не знаеш какво е било толкова спешно?
— Не.
— Никаква представа?
— Не, Джоуел, никаква.
Това не бе напълно достатъчно за разгневения съпруг. Продължаваше да я гледа.
— Поправи ме, ако греша, но значи ситуацията е такава. Дилън ти звъни в петък вечерта и ти съобщава, че трябва да те види рано сутринта и ти зарязваш всичко и ставаш в пет и половина, лъжеш мен и децата, че отиваш на литургия…
— Но аз отидох на литургия, след като…
Джоуел отхвърли възможността да му отговори, като я спря с ръка.
— След като си отишла първо да видиш Дилън поради причина, която той дори не е споделил с теб. На това ли очакваш да повярвам?
В очите на Мая проблеснаха сълзи.
— Това се случи, Джоуел. Точно това се случи.
— Този мръсник дори не ти обяснява причината, а ти търчиш! А сега полицаи седят в дневната ни и твоят адвокат твърди, че трябва да им кажеш истината, само дето истината е, че си ходила да видиш застрелян човек, точно след като е бил убит, и всичко това без съществена причина! — той отново се обърна към Харди: — Как ще им кажем, че е ходила там, ако не можем да им обясним защо? Бихте ли им отговорили на този въпрос вместо мен?
— Придържайте се към простите обяснения. Помолил я е, това е всичко. Някакъв проблем с кафенето или решение, което е трябвало да вземе лично. — Харди се опита да говори по-бавно. — Сигурен съм, че Мая е смятала, че ще е краткотрайна среща и ще разполага с достатъчно време, за да стигне за литургията. Не е ли така, Мая?
Харди й бе подсказал отговор и бе доволен да види как тя се възползва от него.
— Точно така, Джоуел. Всъщност не смятах, че е нещо важно. Не съм крила нищо от теб. Беше просто малка кавга, свързана с работата, с която смятах, че ще се справя, както се справям с милион други дребни неща!
Тишината отново се възцари. Бе нарушена, когато Джоуел попита Харди:
— Наистина ли смятате, че това ще мине?
— Това е истината — отвърна Харди. — Предвид всички обстоятелства, все още честността е най-добрата политика.
Съпруг и съпруга бяха втренчили погледи един в друг за един безкраен момент. Мая се пресегна и взе ръката на Джоуел.
— Това би трябвало да е краят на всичко — проговори тя.
— Не съвсем — отвърна й Джоуел, като изтегли своята ръка. — Двамата с теб ще трябва да си поговорим след това.
— Ще си поговорим — тя погледна към Харди: — Междувременно, нека отидем и им кажем.
Той кимна утвърдително с глава.
— Добре. Но нека говоря аз.
В десет и трийсет вечерта Харди метна предпоследната стреличка от неговия „сет“ в играта на дартс в „Литъл Шамрок“ и уцели двойна единайсетица. Последният му изстрел попадна право в „окото на бика“ и приключи играта. Играеха „301“5 и бе оставил опонента си Уайът Хънт да му диша праха, успявайки осем поредни пъти да уцели единайсетица, което си бе честно спечелена битка.
И всичко това не бе подобаващо оценено от Хънт, собственик на фирма за частни разследвания. Той му дължеше не само плащането на по трите бири, които и двамата бяха изпили по време на мини турнира, но и залога от сто долара. След като печелившият изстрел се бе приземил, Хънт извади стотачка и му предложи двойно или нищо.
— Това е залагане на загубеняк, както много добре знаеш — Харди взе банкнотата и я прибра в портфейла си. — Но ще те черпя едно утешително питие, за да се уталожи агонията от поражението.
— Уталожи е хубава дума, и то от устата на адвокат — отвърна Хънт. — Не чуваш всеки ден хората да я употребяват.
5
„301“ — Стандартна игра на дартс. Всеки от играчите започва играта с 301 точки. След всяко хвърляне от този резултат се изважда „спечеления“ брой точки, докато някой от играчите не остане с нула. Играта завършва задължително с уцелване на сектор „удвояване“ или „окото на бика“, така че полученото количество точки да намали сметката до нула. („Окото на бика“ се брои за двойно 25). Ако играчът е получил повече точки, отколкото за нулево завършване на играта (или сметката става единица), то всички три последни хвърляния не се зачитат и сметката остава такава, каквато е била преди серията хвърляния, довела до надхвърляне на сметката или единица. Всяка игра на 301 се нарича „Лег“. Пет „лега“ правят „сет“ (играта се играе до три победи в „леговете“). За краен победител се смята този, който спечели предварително съгласуван между играчите брой „сетове“. — Б.пр.