— Така е, не я употребяват — отбеляза Харди. — И все пак понякога е идеалният избор или le mot juste6, както би се изразил Хемингуей.
— Или аз, ако говорех френски.
Частният детектив бе висок над един и деветдесет, атлетична грамада, в която постигаха компромис еднакви части жили и тестостерон. Ако можеш да бъдеш красив по грозен начин, то тогава Харди би го описал точно така. Израснал по приемни семейства, участвал в „Пустинна буря“ в Ирак и работил повече от дванайсет години в служба „Закрила на детето“, където бе изтръгвал деца от среда, в която злоупотребяваха с тях, и ги бе пращал далеч от техните родители. Това бе и апогеят на неблагодарните работи. През последните седем или осем години управляваше фирмата си за частни разследвания, наречена „Клубът на Хънт“, а фирмата на Харди използваше почти изцяло само нейните услуги.
Уайът се запъти от зоната за дартс към тесния кът на бара, който разполагаше с относително слаба вечер. Харди го последва. Видяха два празни стола и се настаниха върху тях.
— Нали знаеш, че това бе много извратена игра на дартс?
— Несъмнено. Убеден съм, че не бих могъл да я повторя. Макар че можеш да се досетиш, че мъж, който има дъска на вратата на кабинета си и изработен по поръчка дартс, вероятно отделя по някоя и друга минута, за да си поиграе. Тогава вероятно от време на време ще има и някой и друг късметлийски сет.
Хънт се смееше.
— Ще се опитам да го запомня.
Моузес Макгуайър се появи и те си поръчаха по една сода. Макгуайър, който също бе подложен на подобен режим от около две години, не можа да се въздържи и възкликна:
— Уха! Кати, залости вратата! Как желаете содата — чиста или с лед?
Харди игнорира зет си и обясни на Хънт:
— Наи-готиното в този бар са коментарите!
— Знаех си, че има нещо.
— С лед — отсече Харди, обръщайки се отново към Моузес. — И моля те запази жалките си наблюдения за себе си, благодаря.
Макгуайър им подаде напитките и двамата се чукнаха.
— Чувствам се малко виновен, че те домъкнах чак тук и след това ти прибрах парите, но все пак благодаря, че дойде.
Хънт отпи от содата си.
— Дълъг ден?
— Всъщност доста брутален! — Харди го уведоми за драматичните събития около Глицки и Уес Фаръл.
След вечеря се бе отбил до болницата, за да провери Ейб и Закари и установи, че приятелят му все още е зомби, а състоянието на Закари не се е променило. Бе останал с него за един дълъг час и половина, след което го потупа по коляното, каза му да се държи и да се обади, ако се нуждае от нещо, и после си тръгна.
Не можа да си наложи да си отиде право вкъщи при Франи, Трея и Рейчъл и се отби в „Шамрок“. Опита се да се свърже с Фаръл, но той бе изключил телефона си.
Хрумна му една идея и се обади на Хънт.
— Както и да е, събитията около Ейб и Уес ме изненадаха. А и се чувствам със завързани ръце около тази история с Дилън Воглър. Не само отражението, което има върху Уес или потенциално би имала.
— Наистина ли се притесняваш за това?
— Малко, да.
— Добре, нека сваля товара от плещите ти, Диз. Ще го преодолееш. Никой извън Сингапур не се интересува кой пуши трева. Със сигурност никой, които има правна юрисдикция в този град. Разбира се, лошата новина е, че ако се намираш в Сингапур, ще те обесят за това. Но добрата е, че не се намираме там. Дори и Уес. Но бих го предупредил, ако реши да предприеме пътуване дотам.
— Аз ще го направя — отвърна Харди с пресилена толерантност. — Но проблемът е, че Уес е служител на Съда. Той е представителното лице на фирмата. Той…
Хънт вдигна ръка, за да го спре.
— Диз, това само ще повиши „авторитета му“ сред потенциалните му клиенти, повечето от които също редовно припалват по някоя цигара. Той ще е един от тях!
— Ако се разчуе, съдиите няма да сметнат, че това е плюс за него. Честна дума!
— Как биха могли да го докажат? Добре, името му е в списъка. И какво от това? — Хънт отпи отново. — Нали не смята наистина да напусне?
— Предложи — въздишка. — Казах му да го обмисли още малко.
— Добре, преди да направи нещо глупаво, поне би трябвало да разговаря с Крейг — имаше предвид Крейг Киурко, един от детективите на Хънт, който се опитваше да получи собствено разрешително за практикуване на детективска дейност. При неразбиращия поглед на Харди, Хънт продължи: — Този тип Воглър е разполагал с доста добър списък, признавам!