Веждите на Харди се повдигнаха от изненада.
— Крейг също ли е в списъка?
Хънт кимна.
— Да, и той има доста покупки. Каза ми го вчера. В смисъл, че ченгетата са му се обаждали във връзка с това. Тревожеше се, че ще се отрази върху получаването на разрешителното.
— Същата история. Ако могат да го докажат, може да му навреди, но без да си признае — няма начин.
— Така. А и не виждам как ще оставят работата си и ще съсипват тези хора, когато дори не могат да докажат нищо. Биха се занимавали само ако ги хванат в крачка. Залагам хиляда долара, че на никого наистина не му пука дотолкова, че да им обърне внимание. Няма да го направят. Не и в този град.
— Това ли каза на Крейг?
— Казах му да изпразни тайника си и да се предаде. Но наистина, Диз, това е нелепо. Случаят с Воглър не е нелеп. Но с Уес, Крейг или който и да било, е.
Харди погледна събеседника си и вдигна чашата си.
— Добре, след като разполагаш с всички отговори тази вечер, нека ти задам още един въпрос. Има някаква част, която ми се изплъзва и не мога да я открия.
Разказа му за ситуацията около Мая до този момент — мистериозното позвъняване на Воглър в петък вечерта, ранното й отиване до „Бей Бийнс Уест“, за избягването й от сцената на убийството, притеснението й относно предполагаемото й разпуснато поведение в университета и след това му разясни историята около огромната заплата на Дилън, за пистолета, всичко. Когато приключи, Уайът поклати глава.
— Смяташ, че се касае за изнудване?
— Да. Но за какво?
— Не знам. Нещо, от което се срамува или се притеснява. Може би, нещо свързано с лудите й години в университета.
— И аз горе-долу предположих това. Но някак не мога да повярвам.
— Защо?
— Защото изнудването винаги води след себе си усложнения.
— Предполагаш, че е извършила нещо лошо?
— В миналото, да. Но по-скоро съм истински загрижен за настоящето.
— Смяташ, че тя го е извършила?
— Ако я е изнудвал, може би това е причината да отиде да се види с него рано, в събота сутринта. Изнудването е липсващата част. Така картинката става далеч по-ясна и може би наистина ще стане грозна впоследствие.
— Смяташ ли, че Брако и Скиф са я сглобили?
— Ако все още не са го направили, ще се случи съвсем скоро.
— Какво искаш от мен?
— Мислех си да те помоля да видиш какво би могъл да откриеш.
— За годините и в университета?
При кимването на Харди, Хънт се заинтригува:
— Не че работата ми е излишна, но защо просто не я попиташ? Кажи й, че предполагаш, че е била изнудвана и виж как ще реагира.
— Да, бих могъл. Но имам няколко основания. Мъжът й даде да се разбере, че не желае да се виждам с нея без присъствието му. Така че, ако тя не желае именно той да разбере за каквото и да й се е случило — а в това съм напълно сигурен, — не би ми казала в тази обстановка. След това, мога да бъркам и обвинението би я вбесило до такава степен, че да ме уволни, което означава да изпусна потенциално голям клиент. И най-накрая, ако това, което е направила, е достатъчно лошо, че да убие Воглър, за да не се разчуе, няма начин просто да се предаде, макар да е привилегирована. И то пред адвокат, когото едва познава. Дори не бих си хабил дъха, за да я питам. По-добре е сам да открия за какво става въпрос, да си мълча и да го използвам в зависимост от развоя на събитията.
— Знанието е сила!
— Вярно! — съгласи се Харди.
— Защо искаш да знаеш всичко това?
Въпросът изглежда затрудни Харди за минута.
— Ако ще я защитавам, би ми било от полза да знам какво представлява.
— И ще й прибереш парите, за да откриеш нещо, което тя не желае ти да знаеш?
— Но би й помогнало в дългосрочен план. Ако се окаже, че нейната история ще ми е от полза. В момента смятам, че ще ми е необходима. Иначе бих могъл да се впусна в това и да не забележа откъде ще ми дойде. И тя ще бъде прецакана — почука по чашата, свали я бавно надолу. — Какво ще кажеш?
Хънт кимна.
— Мога да й отделя два дни. Да видим какво ще изскочи.
— Това е всичко, за което те моля. Даде ми три хиляди с договор. Можеш да похарчиш двеста и петдесет от тях. Как ти звучи?
— Постижимо. Ще се пробвам.
10.
Харди не сгреши в опасенията си, че Скиф и Брако не са далеч от заключението, че Дилън Воглър е изнудвал Мая Таунсхенд.