Джанси постави чашите пред инспекторите. Леко докосна Трип по рамото.
— Рекордът на Робърт е четири дни без дори минута сън!
— Били са дълги четири дни — отбеляза Брако.
Трип се усмихна уморено.
— Да ви кажа беше дълъг месец, инспекторе. Най-накрая заспах пред спешното, прав в приемната, което смятах, че е невъзможно до този момент. За щастие една от сестрите ме забелязала, поставила ме върху една носилка и ме вкарала в някаква свободна стая.
Скиф духна кафето си. Брако си сръбна, извади малък портативен касетофон и го постави на масата.
Джанси се настани на стол до Трип, пресегна се и докосна ръката му, поставена върху масата, след което я отдръпна и скръсти ръце пред гърдите си.
— Така, да се върнем към това, за което сте дошли. Наистина не знам какво бих могла да ви кажа за Мая. Виждала съм я само няколко пъти.
Брако и Скиф размениха погледи и полицаят подхвана разговора.
— Ние разследваме възможността Дилън да я е изнудвал.
Новината изглежда не стресна Джанси. Въпреки това попита:
— Какво ви кара да мислите така?
— Две причини — обясни Брако. — Първата е неговата заплата. Тя му е плащала деветдесет хиляди на година. За сравнение, за същата длъжност в „Старбъкс“ плащат около четирийсет.
— Да, но той работеше там от девет години.
— Така е, но да предположим, че му я е покачвала всяка година. Би могла да стигне до петдесет, дори шейсет. Деветдесет звучи доста висока заплата. Второ, някои служители на заведението ни споделиха, че когато Мая е идвала, което не се е случвало често, Дилън се е държал с нея като с подчинен, сякаш му дължи нещо. Ако е така, трудно ни е да повярваме, че не ви е споменал поне нещичко за това.
Младата жена се взираше в масата.
— Джанси — включи се Скиф, — ако я е изнудвал, това може да е част от причината, поради която е бил убит.
Този довод я накара да изправи главата си.
— Имате предвид, че тя може да го е убила?
— Не знаем — каза Брако. — Ако имаме ситуация с изнудване, това би представлявало обстоятелство, което сме принудени да вземем под внимание.
Скиф се разпростря върху темата.
— Може би е искал все повече, а тя го е прикривала чрез заплатата му. За да не му плаща всеки месец от собствените си пари.
— Дори и деветдесетте хиляди не бяха достатъчни — отговори Джанси. — След като приспаднете данъците, остават около шейсет. Защо според вас му е било необходимо да продава трева? Ако я е изнудвал, той можеше просто да поиска повишение и тя щеше да му го даде, нали така?
— Сигурно — отвърна Брако. — Но също така може и да му е казала, че не е в състояние или не желае да му даде повече. Че мъжът й не би позволил. Или не знам, нещо подобно. Споменавал ли е напоследък, че ще й иска още пари? Нещо, което би могла да го приеме като застрашително?
— Той винаги искаше още пари — погледна първо единия, след това и другия инспектор. — Макар че сте прави. Не се страхуваше от нея, по-точно не се страхуваше, че може да загуби работата си.
— Но никога не е казвал защо? — заинтересува се Скиф.
— Казваше, че му е длъжница.
— Ето — Брако се наклони напред. — Споменавал ли е какво му дължи?
За секунда тя сякаш се замисли върху това.
— Наистина не сме го обсъждали — сви рамене. — Веднъж или два пъти е казвал нещо от сорта „тя няма да ме уволни, дължи ми живота си“. Но по-скоро театралничеше. Дължала му е живота си. Да, бе, сигурна съм.
— Ако това е скърбяща жена — сподели Брако, веднага щом се озоваха отново в колата, — аз съм шахът на Иран!
— От няколко години няма шах в Иран, Даръл.
— За мой късмет — отговори Брако. — Не че се боря за лидерска позиция в Иран. Само си помисли — никаква пиячка, никакви жени. Говори се единствено за тъпи забави. Дори не мога да си представя какво биха представлявали встъпителните речи! Но нямах предвид печалната ситуация в Иран. Ако между тези двамата няма нещо, то съвсем скоро ще възникне, не мислиш ли?
— Ако вземем предвид езика на тялото, най-вероятно вече се случва. А и малкият й син всяка сутрин по четири часа е на градина, докато Трип се подвизава у тях. Изкушавам се да им оставим петдесет минути, да се върнем и да ги хванем в крачка. Тогава поне ще можем да уличим бъдещия доктор Трип в лъжа, което може да ни поведе в друга посока. Към преплетените им алибита например.