Но Джери беше там, за да наложи спазването на законодателството на Съединените щати, не на местното, а употребата на марихуана бе федерално престъпление. Името му беше попаднало няколко пъти в пресата още през първата година от назначението му, тъй като бе преследвал няколко души, разпространяващи марихуана за медицинска употреба, но освен лъсването на консервативната му същност — което не бе преимущество в културната среда на Сан Франциско — с тези действия постигна твърде малко, за да се вдигне рейтингът му.
И изведнъж, през хладния следобед в средата на седмицата, пред него седеше Дебра Скиф. Досега няколко пъти се бе сблъсквал с привлекателната инспекторка от отдел „Убийства“ в ресторанта на Лу Гърка и планираше, ако му се отдаде възможност, да се срещнат отново там. Но сега сама бе дошла в неговия кабинет и му разказваше за някакво убийство на управител на кафене в затънтения Хейт-Ашбъри.
До настоящия момент подочул слухове и чел за убийството във вестниците, Глас бе поразен как Скиф му разказва с безизразно лице, че тя и партньорът й Брако не са оповестили линията с дрогата пред медиите просто защото не им е хрумнало, че може да има важно значение — след като очевидно никаква марихуана не е била открадната, значи не би могла да представлява мотив за убийството.
Тя отхвърли възражението му с махване с ръка.
— Виж, Джери, винаги дрогата присъства в картинката при убийство. Угарка от марихуана, изпаднала от преминаваща кола, приспособления за употреба на наркотици, открити при сигнал за домашно насилие или членове на банда, натъпкани догоре с кокаин и хероин. Винаги изскача отнякъде. Не го коментираш повече, отколкото времето. „Другата ни новина тази вечер — произнесе с възможно най-сериозната си интонация на гласа, — Шон Джонсън бе прострелян седемнайсет пъти при стрелба от преминаващ автомобил в Хънтър’с пойнт7, докато бе мъгливо.“ Общо взето, мъглата не се споменава.
— Но нали този тип Воглър е разполагал с цяла градина с марихуана на тавана си? Която струва хиляди долари, не е ли така?
— Така е, но все пак нямаме причина да вярваме, че това е свързано с убийството още от самото начало. Предадохме частта с наркотиците на отдела и приключваме.
— Но защо? — Глас нагласи очилата си.
През следващите няколко минути Скиф му преразказа в основни линии главните насоки от разследването.
— Критичната точка е — тя заключаваше, — ние мислим… всъщност сме почти убедени, че Мая, Джанси и Робърт Трип са ни излъгали в повечето случаи, поне повече от веднъж. Разполагаме с мотиви за всеки един от тях — за двете жени поотделно и заедно в ситуацията с Джанси и Трип, но нямаме и едно доказателство и със сигурност нищо, което може да се приеме за преимущество, за да подтикнем някой от тях да се разприказва. Но например сме сигурни, че Воглър е изнудвал Мая и че вероятно Джанси е знаела за това, но ако и двете кажат, че не е — отново стигаме до задънена улица.
— Не може ли просто да ги притиснете повечко?
— Можем, но както отбелязах, донякъде е безсмислено, без нови преимущества, някаква промяна в статуквото. Не разполагаме с реални доказателства, които да са много убедителни — тя заклати глава. — Отново разговаряхме с тях, по два пъти, но Джанси и Трип са отрепетирали доста добре своята част, а Мая си е наела адвокат. Пък и се досещаш, че около нея трябва да пипаме по-полека.
— Защо?
— Заради политическите й връзки, които аз ненавиждам, а и Даръл ненавижда, но какво да се прави. Чисто и просто Даръл и Харлан Фиск са били партньори, а Мая е сестра на Харлан.
Очите на Джери се ококориха.
— Да не би да говориш за надзорника Фиск?
— Точно така.
— Това означава, че също така е и племенница на кметицата Уест?
— Предполагам, че да.
Глас изправи стойка, а тези обстоятелства приковаха вниманието му.
— Господин Фиск меси ли се във вашето разследване? Разговарял ли е с партньора ти?
— Доколкото знам, не. Това би било малко неудобно, въпреки че…
Скиф спря.
7
Хънтър’с пойнт — квартал на Сан Франциско, който е подвластен на престъпления, проституция, банди и разпространение на наркотици, както и висок процент на убийства. — Б.пр.