— Какво?
— Ами — продължи тя — името на Харлан е сред всички останали имена, които може да разпознаеш. Бил е един от редовните клиенти на Воглър.
Това вече накара Глас да замръзне. Погледна я косо през очилата си.
— Клиенти за марихуана? Сигурна ли си?
— Напълно. Фигурира в списъка.
— Какъв списък?
— О, съжалявам. Не съм ли ти споменала за списъка? — Осведоми го своевременно за уличаващите компютърни файлове. — Както и да е, изглежда съществуват много взаимовръзки между всичките тези хора и търсим повод, за да раздрусаме почвата под краката им и да разберем какво всъщност представляват техните отношения. Например изнудването. За какво точно е било? Достатъчно сериозно ли е, че да подтикне Мая да го убие, за да го накара да замлъкне? Или от друга страна…
— Не — Глас вдигна ръка, за да я възпре. — Задръж за секунда. Нека да се върнем към това, което наистина има значение. Нали спомена, че според Мая тя не е знаела за продаваната в заведението и трева? Доколко е вярно? Особено ако брат й е един от клиентите — изчака Скиф да схване и в ъгълчетата на устните му заигра усмивка. — Това ми хрумна. Още повече че кметицата — все пак аз донякъде съм нов в този град, но ако не бъркам, протежира Харлан. Значи и тя е знаела или поне би трябвало да знае. Мая колко е плащала на Воглър?
— Деветдесет хиляди — отвърна Скиф.
— Добре, това е достатъчно или почти достатъчно, за да продължим. Смяташ ли, че е наистина възможно да е плащал процент от продажбата на дрога на Мая, която в края на краищата го е вредила в този бизнес?
Скиф продължаваше да клати глава.
— Искаш да кажеш, че Воглър…
— Казвам, че ми се струва, че той е бил неин партньор. Което би обяснило неговото кавалерско отношение към нея почти толкова, колкото и изнудването, не е ли така? Може да се държи с нея както си поиска, защото не може да го уволни, след като е неин доставчик. Заедно са в тази яма.
Думите на Глас звучаха разумно, макар тя или Брако да не бяха обмисляли възможността, че цялата работа може да се отнася до тревата. Причината, поради която посети днес Глас, бе, че се надяваше той да предприеме някакви прокурорски действия по линия на марихуаната, които биха поизнервили главните свидетели, като например да повдигнат евентуални обвинения в тази посока. В замяна на което щяха да им обещаят по-снизходително отношение и може би ще склонят да го разменят срещу информация, свързана с убийството.
Но Джери отскочи на съвсем друго ниво, приемайки Мая за главно действащо лице. Смяташе, че въоръжена с политически връзки, дори и с полицейско покровителство, тя бе почти неуязвима за подозрение, какво остава за разследване.
И вместо предполагаемото изнудване поради нещо, което може би е или не е извършила в миналото, убийството всъщност се свеждаше до обичайната история, свързана с наркотици, която е приключила зле. Мая е убила своя служител поради многобройните типични причини — искал е по-голям дял, продавал е и на свои клиенти и я е изключвал, станал е небрежен или труден за контролиране.
Джери се беше облегнал в стола си, бе поставил ръце върху бюрото пред себе си, а замечтаният отблясък в очите му просветваше над здраво стиснатите му устни.
— Знам как можем да накараме тези хора да говорят.
Глицки отново седеше отпуснат в кабинета си, с лакти върху облегалките на стола и с притиснати към устните ръце. Бе се върнал на работа само защото нищо друго не му оставаше да прави. Закари бе излязъл от комата, макар че утре отново щяха да го оперират, за да му затворят черепа. Опитваше се да гледа разумно на ситуацията и съзнаваше, че има поводи за надежда и все пак единственото, което можеше да изпитва, бе дълбока ненавист към самия себе си. Независимо какво казваха Трея, Харди или който и да било друг, много добре знаеше, че цялата ситуация е заради допусната от него грешка.
Беше се разсеял, бе позволил синът му да бъде ударен от кола и все още съществуваше голяма вероятност момчето му да умре. Дори и да не се случеше това, сигурно никога нямаше да е съвсем наред с главата. Нямаше да могат да определят размера и степента на нараняването с години напред.
Бе изгасил лампите, така че отново високият прозорец осигуряваше единствената светлина в помещението, а тя не бе особено силна.
Определено не приветстваше посещения от гости.
Но въпреки това, когато някой почука, Ейб се изправи и съобщи:
— Идвам!
Брако мушна глава през вратата.