— Сър? Да включа ли осветлението?
— Разбира се.
Глицки сложи ръка пред лицето си, за да се предпази от внезапната светлина, след което свали ръката си и се изправи лице в лице с двамата си инспектори с примижали очи.
— Влизайте и сядайте.
Брако се бе отправил към стола, но Скиф забеляза външния вид на Ейб, спря на прага и го попита:
— Добре ли сте, лейтенант?
Той се обърна, за да я погледне и изненада сам себе си, като промълви:
— Синът ми се намира в болница. Блъсна го кола. Тази сутрин излезе от кома, но му предстои още една операция утре. Съжалявам, че не съм на себе си напоследък. Какво бих могъл да направя за вас?
И двамата инспектори го заляха със съчувствия и въпроси, на които той добросъвестно отговори, без всъщност да схваща много смисъла им. Долавяше само някакъв шум поради постоянното бумтене на чувството за вина в главата му.
Най-накрая смътно осъзна, че всъщност вече говореха за друго, свързано с техния случай и няколко минути по-късно, сред безсмисления шум, изправи ръка.
— Какво става? — попита Скиф, която изглежда бе говорителят. — Можеш ли да повториш последната част? Да не би да говориш за Джери Глас? Федералният Джери Глас?
— Да, сър, но затова е толкова добре, евентуално де. Твърди, че дрогата е достатъчна, особено при количеството, което открихме в жилището му, а и попадението с конфискацията…
— Конфискация?
Скиф разклати ентусиазирано глава.
— Изземане на имуществото им!
Глицки отвърна:
— Знам какво представлява конфискация, Дебра. Чие имущество?
— Може би на Воглър, ако успеем да докажем, че е закупено с част от печалбата от продажбата на наркотици, но най-хубаво би било изземането на имуществото на Мая Таунсхенд и може би на съпруга й Джоуел.
— Да не би да говориш за недвижими имоти „Таунсхенд“? — попита Глицки.
Брако най-накрая проговори:
— Работата може да стане много дебела, Ейб. Милиони и милиони долари.
— Те са били в бизнеса с наркотици? Аз си мислех, че тя не знае нищо за това.
— Е, това е нейната версия — отбеляза Скиф. — Но двамата с Даръл всъщност не й вярваме. И Джери Глас не й вярва. Той смята, че може да убеди федерален съдебен състав и да го докаже.
— Ами всичко това е много добре, но как е свързано с убийството, което се опитвате да разкриете? Все още се занимаваме с убийства тук, нали? Да ни би това да се е променило по време на отсъствието ми?
— Джери смята, че убийството на Воглър е само върхът на айсберга. От една страна конфискува имуществото им, от друга ги заплашва със съдебен процес за убийство, а междувременно се запознава отблизо с документацията относно имотите им, банкови извлечения и прочие. Така можем да свържем доста неща.
— Плюс това — прибави Брако, — заплахата сама по себе си е доста могъщо преимущество. Казват ни истината или…
— Схванах концепцията — отвърна той, — но не бих казал, че ми харесва.
— Какво не й харесваш? — попита Скиф.
— Ами като за начало, ако не разполагате с доказателства, на какво основание тези хора са се превърнали в заподозрени? Или поне един от тях! Имате ли някои предвид?
— Мая ми изглежда подходяща, лейтенант — каза Скиф. — Била е на сцената на убийството, извършено с нейния пистолет. Знаем и за отношенията й с Воглър, които могат да се опишат най-общо като странни.
— Тогава я доведете тук и я изцедете.
— Не е така лесно — отбеляза Скиф. — Вече се е подсигурила с адвокат. Вашият приятел Дизмъс Харди.
— Прекрасно! — Глицки започна да изучава тавана, след което продължи: — Ами списъкът с клиентите на Воглър? Смятате ли, че е възможно да го е извършил някой от списъка?
— Защо? — заинтригува се Брако.
Въздишка.
— Обикновените тъпи причини, Даръл. Смесил е марихуаната с магданоз и на някого не му е харесала. Или просто някой е полудявал бавно и в един момент е превъртял. Или се е заял с някого за пет долара, Или някоя друга от хилядите възможни причини. Разговаряли ли сте въобще с някой от тези хора?
— С някои — каза Скиф. — Те са седемдесет и двама, Ейб!
— Съжалявам, наистина съжалявам. Но ми се струва, че поне трябва да разговаряте с тях, дори и само за да ги елиминирате. Разберете кой къде е бил в събота сутринта. Знам, че е отегчително, но това ни е работата. Понякога просто трябва да положим усилия.
— Ами Джери Глас? — попита Скиф.
— Не знам… — отвърна Глицки. — Ако бях на ваше място, бих ви предложил да не тръгвате по тази наклонена плоскост засега, поне докато не се появи някой убедителен заподозрян, който може да бъде притиснат с конфискация или изправяне пред федерален съдебен състав. Да се надяваме за момента, че няма да ни се пречка много.