12.
Подобно на всеки друг работен ден, Крейг Киурко се бе разположил в малкото фоайе на „Клубът на Хънт“ — офисът на Уайът, разположен в сърцето на Чайнатаун. Бъбреше си с приятелката си Тамара Дейд, която отговаряше на телефонните обаждания и понякога се занимаваше с полева дейност — правеше снимки или вървеше по петите на разни свидетелки. Тамара бе на двайсет и шест и обикновено се обличаше в ярки цветове, с къси поли, с блузи, подчертаващи бюста й, свършващи до талията й и излагащи на показ пъпа й, на който имаше мъничка и елегантна златна халка. Днес се подаваха само очертанията й под оранжевата плътна блузка, която този път бе напъхана в черната й пола. Все пак Хелоуин щеше да настъпи съвсем скоро.
Крейг, който бе с около пет години по-голям, излизаше с нея от около три години, но все още живееха в отделни апартаменти. Вече четири години работеше при Хънт и вършеше всичко, което му възложеха, предимно връчване на призовки и наблюдение. Вече бе натрупал необходимите часове в занаята и даде начало на процеса по получаване на собствено разрешително в бизнеса с разследванията. Но след като бе в списъка на Воглър, плановете му за кариера бяха изложени на опасност. Именно затова разговаряха с Тамара, която отхвърли тази идея с ръка.
— Уайът вече ти каза да не се тревожиш.
— Да, тогава няма.
— Крейг! Наистина престани! Той е този, който ти плаща, така че след като не го притеснява, как би могло да те засегне?
— Отива в досието ми, а аз трябва да подам молба…
Тамара разтърси глава.
— Това е само нарушение, Крейг!
— Достатъчно е, Там, и това ме притеснява.
— Но ти дори още не си обвинен в него. А и могат да ти го впишат само ако те хванат, че наистина притежаваш трева. Присъствието ти в някакъв списък не доказва нищо! А и ти изхвърли всичко, така че дори да дойдат и да претърсят жилището ти, какво от това? — Погледна го снизходително. — Разстроен си, защото те хванаха. И защото Уайът разбра.
— Може би.
— Само дето на него не му пука. Да не мислиш, че никога не е пушил трева?
— Предполагам, че не е злоупотребявал.
— Вероятно си прав. Но сигурно също допуска, че след като сме заедно, от време на време сме припалвали двамата, познай къде!
Крейг протегна краката си към ръба на малкото диванче, което всъщност бе и единственото място, където можеха да седнат гости или клиенти, и леко се усмихна:
— Няма да те издам, Там! Обещавам!
— Не съм казала, че ще ме издадеш, Галахад, знам, че няма. Но това не означава, че Уайът не е събрал две и две, а в нашия случай едно и едно — взе пилата и започна да пили ноктите си. — Смятам, че най-умното, което можем да направим, което всъщност вече направихме, е да си вземем поука, да бъдем малко по-разумни и да се откажем от тези неща заедно.
Киурко, с преплетени пред гърдите ръце, сви устни при това заявление.
— Какво? — попита Тамара. — Наистина ли смяташ, че ще ни е трудно?
— Не чак толкова трудно. По-скоро е излишно. На мен ми харесва. На теб ти харесва. Всички са съгласни, че не би трябвало да е незаконна. Тогава защо да се тревожа и да я отказвам напълно?
— Ами например защото е незаконна. Независимо дали трябва да е или не. Или защото искаш да работиш като правоохранител. Както вече отбеляза, ако те хванат, влиза в досието ти. И ще окаже влияние върху молбата ти. Ето ти основателна причина да се откажеш — блъсна стола си назад и се обърна към него. — Важното за момента е, че няма да има последствия в реалния живот. Твоето име може да присъства или да не присъства в списъка с клиентите на Воглър. Защото списъкът например може да е на хора, които всъщност му дължат пари.
Кратък смях.
— Това също!
— Ами ето. Ти може да го знаеш, но полицията не може да знае или да докаже каквото и да било, за който и да било от този списък. Дори всички останали да се изправят и да кажат, че са били негови клиенти, пак няма да има доказателства, че и ти си бил. И между другото, ако се притесняваш, че вестникът може да го публикува — забрави. Ще бъдат съдени оттук до Италия! Няма да стане!
— Добре — отсече той. — Убеди ме.
— Хубаво. Но най-важното е да не го правим вече. Доста лесно, а?