Харди Прецени, че е по-добре да подходи учтиво.
— Оценявам, че отделихте от времето си за да се видим.
Глас вдигна ръка.
— Арт Драйсдейл е легенда, господин Харди. Той ми препоръча да разговарям с вас и аз това и правя. Но не съм сигурен как бих могъл да ви помогна.
— Добре, тогава се намираме в сходна ситуация.
— Какво имате предвид?
— Смятам, че действията по конфискацията, които планирате да предприемете, ще се окажат недоразумение и грешка. Не знам как бих могъл да ви помогна, за да не допуснете това да се случи.
Устата на Глас се присви, а изражението му издаваше умерена антипатия.
— Аз не само планирам да предприема действия, свързани с процедурата по конфискация, господин Харди. Имам достатъчно основания и е добре установена практика. Продаваш наркотици, следователно печалбата и закупеното с придобити по този начин средства са обект на конфискация.
— Да, правилно — съгласи се Харди, — но моята клиентка не е продавала наркотици. Очевидно е, че един от служителите на Мая Таунсхенд е продавал марихуана покрай работата си в заведението й, но тя не е била запозната с тази му дейност.
— Не е?
— Не е.
— И вие сте сигурен в това?
— Не става въпрос дали съм сигурен, макар че съм. Става въпрос дали вие можете да докажете обратното, което не виждам как би могло да се случи.
— Това е друго нещо, а и вече свиках федерален съдебен състав. Съжалявам, но не мога да обсъждам как протича подобен род процедура. А затова, дали вашата клиентка е знаела какво се е случвало — и нека за секунда да оставим настрана въпроса дали е печелила от продажбата на марихуана, — някак си е трудно да си представиш, че не е била наясно.
— Защо?
— Защото „Бей Бийнс Уест“ е било повод за двайсет и три обаждания за нарушения през последните пет години, повечето от които са били свързани с явна употреба на марихуана, извършвана пред очите на деца и възрастни. Оплакванията естествено са достигали не само до управителя, но и до собственика на заведението, който също така притежава и сградата, в която то се помещава. Предвид това — като оставим настрана пробождане с нож, извършено на алеята зад заведението преди две години, а да не говорим за убийството от миналата седмица — интересува ли ви колко призовки за употреба на марихуана, директно на улицата пред заведението, са били издадени през последните двайсет и четири месеца?
— Пред заведението, не е в заведението.
Глас отхвърли това предположение, като махна с ръка.
— Четирийсет и три! Четирийсет и три известия за нарушение. Заведението е добре известно наркоманско свърталище, господин Харди!
— Аз не отричам това, сър, но то не променя факта, че моята клиентка не е знаела нищо. Тя рядко го е посещавала. Била е собственик на това кафене и нищо повече.
— Но е знаела да си наеме адвокати и да дойде в Комисията за зониране на площите за жилищна или търговска употреба, когато някакви съседи са се опитали да й отнемат лиценза за търговска дейност преди три години. Стигнало е до Съвета на надзорниците и някой би казал, че ако брат й не бе част от него, са щели да го затворят още тогава.
Това бе напълно неочаквано и доста лоша новина за Харди. Нито Мая, нито Джоуел бяха споменали нещо подобно.
— Добре — отвърна Харди, допускайки неговото основание, — но тук става въпрос за продажба на марихуана на улица „Хейт“! Можеш да си я вземеш от всяка порта! Не вярвам наистина да твърдите, че „Бей Бийнс Уест“ е бил източникът или че основно е допринесъл за всички тези известия за нарушение.
Глас се подсмихна с досада.
— Вашата клиентка е сестра на един от нашите надзорници и племенница на кметицата. Не мислите ли, че е удобно? — устните му се помръднаха, но никой не би казал, че това представлява усмивка. — Вашите клиенти със сигурност знаят с какъв вид заведение са разполагали, повярвайте ми. Говорим за проста и обикновена ситуация, свързана с наркотици, приключила с пистолет, който е предполагаемото оръжие на извършеното убийство, и огромни суми пари — далеч повече, отколкото очакваш от печалбата на едно кафене, както и значително количество марихуана, складирано в помещение.
Харди смилаше тази информация тихомълком, маскирайки притесненията си с безгрижна поза — бе се облегнал назад, бе поставил лакти върху облегалките, а кракът му си почиваше върху противоположното коляно.