— Господин Глас — произнесе той, — не се намирам тук, за да дискутирам дали в това заведение се е продавала или не марихуана. Очевидно се е продавала. Но нишката е дълга. Дори моите клиенти да са знаели или да са се досещали — дяволски е дълга нишката, за да се докаже, че въобще са имали печалба от продажбата на трева. Знаете ли кой е Джоуел Таунсхенд? Със сигурност няма нужда от пари от трева, повярвайте ми.
— Имате предвид, господин Харди, че теоретично хората, които имат много пари, не искат да имат повече?
— Не би се нагърбил с подобен риск, за да печели. Не би го поел нито той, нито жена му.
— Това, което се чудя, е кое е било първо — бизнесът с имоти или с наркотици? Господин Таунсхенд може да разполага с богатство, господин Харди, но ние възнамеряваме да предявим искане към всеки един долар, който може да е дошъл от продажбата на наркотици. Тогава ще видим колко ще му остане.
— Но защо да поемат подобен риск?
Глас се бе изтегнал небрежно пред него и си драскаше нещо в тефтера.
— Има едно основание, с което смятам, че ще се съгласите. Предвид — как да го формулирам — роднинските връзки между вашите клиенти и кметската управа, не е съществувал риск, поне не в този град, някой да се усъмни, че се занимават с незаконни неща — сега вече се приближи към него, очите му се присвиха, а завладяващият го гняв пролича в почервеняването на бледата му плът, но гласът му остана под контрол. — Тя е плащала на този човек деветдесет хиляди долара на година, за Бога!
— Точно така.
— За да управлява кафене.
— Правилно. Последния път, когато проверих, не беше престъпление.
— Не е, но прането на пари е. Той й дава парите от дрогата, тя ги слага в общата семейна сметка и му плаща от тях.
— Това не се е случвало — отвърна Харди безизразно.
— Възнамерявам да докажа, че се е случвало. Накарайте хората да се притеснят за собствеността си и ще останете изненадан какво може да излезе.
Харди разкръстоса крака и се изправи в стола си.
— Господин Глас, вие познавате ли тези хора? Не са направили нищо подобно!
— Не са ли? Ами ще видим. Но какво искате да кажете? Че бих ги харесал, ако се опознаем? Това дали би имало значение за мен? Убеден съм, че са очарователни. Хората, които са потайни, обикновено са очарователни.
— Възприемате ситуацията напълно неправилно — отвърна Харди. — Не разполагате с никакви факти, които да свържат клиентите ми с всичко това. Междувременно ги заплашвате с конфискация. На този етап тя е просто един тъп инструмент.
— Добре — Глас опря тежките си ръце върху бюрото. — Ще извървим пътя, за да открием онова, което ни е необходимо. И понякога се налага човек да употреби инструментите, с които разполага.
— Все още можеш да правиш това? — попита Харди от прага.
— Все едно караш колело — отвърна Арт Драйсдейл, — веднъж щом се научиш… — улови и последната от трите бейзболни топки, с които жонглираше върху бюрото си, мушна ги в една огромна ръкавица и с далеч повече от проявения от Джери Глас ентусиазъм, скокна от стола си, за да се ръкува с него. — Хей, изгледаш много добре. Как си?
— Толкова добре, че трябва да ми предпишат нови хапчета — пошегува се Харди.
Огледа набързо приятеля си, който бе далеч по-забавна личност от скования Джери Глас. Това може би се дължеше на факта, че притежаваше далеч по-голяма индивидуалност от прекалено възторжено отдадения на работа негов новоназначен колега. Драйсдейл, без да има роднинска връзка с бившия играч на „Доджър“ Дон Драйсдейл, в младостта си е бил професионален бейзболен играч в средата на шейсетте, стигнал за кратък период дори до „Джайънтс“, преди да реши да се отдаде на правото. Върху лавиците с книги, които покриваха лявата стена, бяха подредени всевъзможни спортни сувенири — трофеи от треньорския му период към Полицейската спортна лига, снимки с най-великите в този спорт — Маковей, Чепеда, Мейс, както и със семейството му, на които присъстваха четиримата му синове, самият той и жена му, на повечето облечена със спортна униформа.
— Ако не идвах от среща с Джери Глас — допълни Харди, — дори бих могъл да излъчвам позитивна енергия.
Драйсдейл се дръпна леко назад, защото предположи, че Харди би желал да затвори вратата след себе си. След като това бе сторено, Драйсдейл цъкна с език.
— Господин Глас не ти е дал удовлетворителна информация, а?
— О, не. Напротив, беше всичко друго, но не и неинформативен. Само дето информацията направо вони. Вие можете ли наистина просто така да изземвате имущество?