Выбрать главу

Семейство Харди бяха наели двоен гараж само на две пресечки от техния дом и през по-голямата част от времето това беше предимство пред продължителното обикаляне из околните улици в търсене на място за паркиране. Но тази вечер кратката разходка срещу връхлитащ мусон бе допринесла Франи да се прибере вкъщи мокра и измръзнала, около пет минути след като нейният съпруг бе разговарял с Харлан Фиск.

Той й сипа чаша вино, за да му прави компания, докато пие втората си бира. Предложи й да се качи горе и да си вземе дълга и гореща вана, докато той приготви едно от своите импровизирани, приготвени в черен тиган, ястия. Тъй като обикновено имаха превъзходен вкус и изискваха съвсем малко почистване, Франи се съгласи, като му даде една тръпнеща целувка и бърза прегръдка, преди да изчезне по стълбите нагоре.

Тежкият, дълго употребяван чугунен тиган беше една от вещите, които Харди бе запазил още от детството си, и той се отнасяше към него с голяма грижа. Обикновено висеше на кукичка зад печката. Пресегна се и го откачи, огледа го и му се възхити за няколко минути. Прокара пръст по повърхността за готвене. Както обикновено бе копринена при докосване и блестеше от четкането му със специален препарат след последната употреба. Нямаше и следа от драскотина по него, да не говорим за намек от остатъци.

Започна да тършува из стария им хладилник, който сега — след като децата ги нямаше — бе почти празен. Имаше една маруля, очите му се спряха върху картонена кутия с яйца и половин парче френско сирене Д’Афиноа, съдържащо седемдесет и два процента мазнини и за което знаеше, че ще накара кръвта във вените му да се възпротиви, но му пукаше точно толкова, колкото преди няколко дни, когато той и Франи си бяха разделили другата половина, което значеше никак. Нещо щеше да го стигне някой ден и ако това бе Д’Афиноа, толкова по-добре, защото можеше да се сети за далеч по-лоши начини да си отидеш.

Имаха и останалите основни продукти — само за Сан Франциско, като масло, олио от трюфели, заквасен хляб във фризера и няколко пакетирани изсушени гъби в килера. Харди постави гъбите във вряща вода, за да възвърнат формата си, запъти се към дневната с бира в ръка, където нахрани тропическата си рибка и седна на дивана да чака Франи да слезе.

Все още се бореше с идеята защо така и сам не попита Мая.

Причината, която даде на Хънт, в онзи момент изглеждаше разумна, но сега се чудеше. Разбира се, все още не искаше клиентката му да заеме отбранителна позиция. Една от основните догми на работата на защитника бе, че нито един адвокат не би желал да постави клиента си в положение, в което му се налага да го излъже. Но мъгляво съзнаваше, че съществуваше още една причина, която го караше да се чувства морално неловко. Не искаше да я загуби като клиент, защото представлявайки я, щеше да изкара четвърт милион долара възнаграждение, особено ако я арестуват, което вече смяташе, че трябва сериозно да го обмисли като вероятност.

Харди изкарваше доста добри пари всяка година, както и неговите съдружници и техните помощници, но все пак четвърт милион долара или повече за фирмата, плюс благодарността на кмета на града и на един от надзорниците, не бяха за подценяване.

Беше прекалено загрижен за парите. Това е.

Не му се искаше да мисли, че е станал прекалено меркантилен, не и след като дълги години правото бе неговата страст — първоначално като районен полицай, после като адвокат от страната на Прокуратурата и през последните две и повече десетилетия като защитник. Разбира се, винаги е било и бизнес, който се бе оказал доста доходоносен, но материалната страна сама по себе си никога не е била от значение. И не му се искаше сега да е различно.

Чудеше се дали не бе изпратил Уайът Хънт, а сега и Харлан Фиск, поради неправилни причини да свършат работа, която по всички правила би трябвало да свърши самият той. Или може би въобще не трябва да се предприемат действия в тази посока. Знаеше, че би могъл да поспори относно изнудването с Глас, без да разкрива или дори да знае истинската причина, и по този начин да обори теорията за прането на пари, около която федералният прокурор бе изградил целия случай с конфискацията. Но някакъв инстинкт му подсказваше, че наистина е имало изнудване и че неговото естество може да се окаже основният казус в делото.