Фаро бе представител на метросексуалността — добре оформена брадичка под формата на катинар, множество златни верижки около врата и макар да бе превалил четирийсетте години, но изглеждаше и бе облечен, сякаш е с десет години по-млад. Бе се облегнал на кухненската стена и сега се отблъсна от нея.
— Бил е ударен силно и след това е ударен поне още веднъж. Предположението ми е, че е извършено със задната част на сатъра, който намерихме измит до мивката. Може би е починал още преди втория удар, макар че трябва да изчакаме резултатите от аутопсията, не че има голямо значение. Вече е достатъчно мъртъв.
Фаро се премести към най-отдалечената част на кухненската маса.
— Който и да го е направил, нашата жертва несъмнено го е познавала. Или нея. Няма следи от насилствено нахлуване — посочи към масата. — Забележете мокрото кръгче срещу мястото, където е бил Левън. Може би са седели заедно и са пийвали нещо. Събрахме в торба няколко чисти и сухи чаши, които се намираха на подноса до мивката. Може да открием отпечатък върху някоя от тях, но е малко вероятно. Така че вероятно бихме могли да кажем, че убиецът е доста добър клиент — почиства след себе си. Мишел — обърна се към фотографката, — засне ли всичко това?
Тя кимна, след което насочи фотоапарата и засне кръга върху масата още веднъж. Отново отстъпи назад и огледа внимателно стаята, за да се увери, че не е пропуснала нещо.
— Тогава каква е връзката с Воглър? — поинтересува се Брако. — Освен Мая.
Ал Талънт знаеше отговора и на този въпрос.
— Все още не сме запознати.
— Затова ли ни поканихте на тази забава? — попита Брако.
Талънт кимна в знак на съгласие.
— Доста добро предположение!
— Нещо друго? — включи се и Скиф.
— Не — отговори Йънг. — Левън е чист, има работа и въобще всичко.
— Къде работи? — попита Брако.
— В Американската школа за театър и изящни изкуства. Имаше визитки в портфейла си. Главен сътрудник по развитието. Издигал се е.
Скиф погледна към трупа и промълви:
— Вече не.
— Ами трева? — попита Брако. — Намерихте ли някакви следи от марихуана?
— Странно, че попита — отвърна Фаро. — Открихме полупълно пакетче в шкафчето до леглото му. Не си струва труда да се говори за него. Но след като има връзка с Воглър…
Брако кимна.
— Благодаря.
— Добре — каза Талънт, — ако не се нуждаете повече от нас, беше ни много приятно.
Брако и Скиф останаха, докато екипът на съдебните следователи не изнесе тялото някъде към два часа сутринта. Останаха и хората на Фаро, които продължаваха да изследват внимателно жилището от горе до долу, но прибавиха много малко към наличната вече информация.
В дневната полицаите разговаряха отново с Брандън Лоурънс, който имаше собствен ключ за апартамента и се обадил на полицията, след като открил тялото. Потвърждавайки очевидното обясни, че Левън е живял сам и са имали „прекрасна, стабилна връзка“. Също така отбеляза, че не е пипал нищо, след като открил тялото и не е бил в състояние да стои близо до любовника си — през цялото време чакал навън, докато пристигнала първата патрулираща кола. Щял да направи всичко — всичко! — за да им помогне да открият кой е направил това. Но не е забелязал нищо подозрително в квартала или докато е влизал в жилището. Брако и Скиф взеха личните му данни, проба за ДНК-тест и пръстовите отпечатъци. Обясниха му, че целта е изключване от списъка със заподозрените и го изпратиха вкъщи.
Брако го придружи до входната врата, след което се върна и седна на края на дивана, на разстояние от партньорката си, която се бе настанила във фотьойл в добре осветената дневна. Скиф имаше измъчено изражение. Въздъхна. Най-накрая погледна към Брако.
— Не мога да повярвам, че въвличането на Джери и раздрусването на нещата в семейство Таунсхенд би могло да има нещо общо с всичко това.
— Може би няма, Дебра. Може би Мая няма нищо общо в случая.
— Наистина ли го вярваш?
— Не. Ати?
— Уповавайки се на правилото, че съвпадения не съществуват, аз също.
— Много бих искал да й се обадя точно сега, за да проверя дали има алиби.
— Все още не. Не и посреднощ, без да разполагаме с нещо повече.
— Знам. Но все пак…
— Ще изтърпим нощта и ще се появим при нея точно в седем. Ако няма алиби, ще седнем да си поговорим сериозно.
— Тя просто ще се обади на Харди и той няма да й позволи да говори.