— Добре. Събуди го и него рано. И между другото, исках да те питам, как така се държиш приятелски със защитник?
— Не бих стигнал толкова далеч, че да го определя като „приятел“. Той и Ейб са приятели. Работил съм един или два пъти с него. Знаеш ли, че беше полицай?
— Кой? Харди ли?
— Да. След това работеше към Прокуратурата.
— А стига, бе!
— Истина е.
— Какво го накара да премине на тъмната страна?
Брако я погледна.
— Ти си по-бясна на самата себе си, отколкото на мен, Харди или които и да било друг!
Тя разтърси глава.
— Не трябваше да ходя при Глас. Левън може би все още щеше да бъде жив.
— Няма да кажа нищо подобно, че е било по-добре да го обсъдиш с твоя партньор.
— Добре. Недей.
Брако замълча за минута, след което смени темата:
— Какво ще кажеш за сатъра?
— Като оръжие на убийството? Изглежда е свършило работа.
— Смяташ ли, че е оръжие, което би използвала жена?
— В моментен импулс? Да, бих.
— Но не би могло да е моментен импулс. Който и да е бил, го е познавал и ако е дошъл тук, за да го убие, тогава би следвало да си носи нещо, с което да го извърши.
Скиф кимна.
— Или това, или тя е знаела, че той има сатър. Всичко, което е трябвало да направи, е да го прикотка в кухнята и да застане зад него. Всъщност — разпали се от теорията си и продължи, — смятам, че ми харесва, че е използвала обратната, тъпата страна. Мъж едва ли би постъпил така.
Брако се облегна върху дивана.
— Може би не. Не знам. Но можем да си говорим за това цяла нощ и да не стигнем до никъде. За разлика от това, което знаем.
— Което е?
— Ами придържай се към простите факти. Нека си представим, че Левън е бил близък с Мая в университета. Ние предполагахме и че Воглър е изнудвал Мая, така че можем да приемем това за факт. На какви мисли ни навеждат тези неща?
— Тя е свръзката. И тримата са учили заедно.
— Така го виждам и аз.
— В онези години тя не е притежавала кафене.
— Да, така е. Вероятно изнудването не е започнало тогава, а когато вече е разполагала с пари.
— Може да е плащала и на Левън по някакъв начин.
— И след това разбира, когато Воглър е бил убит, че Левън изведнъж се оказва малко неудобен.
— Не, той е много неудобен.
Брако размишляваше върху всичко това, но изведнъж се сепна, изправи се и отиде до масичката, върху която в плик бяха поставени различни неща, включително и съдържанието на джобовете на жертвата и мобилният му телефон. Той и Скиф възнамеряваха да прегледат входящите и изходящите номера, които бяха автоматично заключени. Решиха, че могат да изчакат до сутринта, докато хората се събудят. Брако взе телефона, включи го и седна обратно на дивана.
— Обожавам тези неща — каза той. — Спомняш ли си каква борба беше, за да се докопаш до разговорите, които са провели жертвите? Дни, седмици, призовки. Сега само натискаш един бутон и бинго! И така, почваме.
Първият номер, които Левън бе набрал, беше с код 415 и на Брако му се стори познат. Извади собствения си мобилен и провери обажданията, които самият той бе направил, докато не попадна на същия телефонен номер.
— Изглежда, че Левън се е почувствал достатъчно неловко, за да се обади на някого, когото ние познаваме — отбеляза той.
17.
Дебра Скиф не беше единствената, която се чувстваше отговорна за раздвижването на нещата, които очевидно и някак неочаквано бяха излезли извън контрол. В три часа през нощта Дизмъс Харди все още не можеше да заспи.
Слезе долу, след близо час въртене из леглото, и си приготви чаша топло мляко, отиде в дневната и пренареди кервана от стъклени слонове, които се намираха над камината.
Седна в стола си за четене, като така и не включи лампите, и се опита да убеди себе си, че всъщност не е имал друг избор. Това, което бе направил, беше да прати своите детективи да се опитат да разкрият тайните на неговата клиентка. Не би имал нужда от това — да разполага с тази информация, — ако не му би била от помощ при нейната защита.
Би трябвало да се отнася до това.
Което — прекалено очевидно — изглеждаше все по-вероятно с всяка изминала минута.
Точно преди Хънт да получи обаждането от полицията от дома на Левън и да се обади на Харди, за да му съобщи новините, бе научил от своя служител Крейг Киурко, че същият този Левън Пресли, който Хънт вече бе установил, че е бил приятел на Мая по време на обучението им в университета, бе същият, който е бил арестуван заедно с Воглър за обир, който са извършили двамата горе-долу в същия период.