Киурко бе отишъл до апартамента на Левън в късния следобед, но никой не бе отговорил на неговите позвънявания. Вероятно вече е бил мъртъв. Крейг тъкмо му докладваше, че възнамерява да проследи потенциалния клиент по-късно тази вечер или на следващия ден и да го разпита, когато позвъни инспектор Талънт с новината за смъртта на Левън.
Веднага щом чу това, Харди допусна, че Мая вероятно не разполага с алиби. Естествено все още никой не знаеше приблизителния час на убийството, но тя определено щеше да се издигне в очите на Брако и Скиф като заподозряна, и то не само в последното престъпление, но и при това на Воглър.
Част от Харди искаше Уайът да не е бил толкова учтив и общителен с полицаите, когато са му позвънили. Но какво друго му остава да направи? Вече са разполагали със съобщението, което той е оставил на телефонния секретар на Левън, че работи за един адвокат, който представлява Мая Таунсхенд. Той нямаше как убедително да отрече това и когато полицията е разпознала името, заедно с взаимоотношенията й с мъртвия мъж, тя щеше да се превърне в обект на проучване и той не можеше да направи нищо по въпроса.
След като изпи млякото, отново се качи в спалнята и се повъртя за около още час, час и нещо, като мозъкът му прехвърчаше като топка за пинг-понг между Мая, съпруга й, Джери Глас, след това Брако и Скиф, после Глицки и Закари, най-накрая Уес Фаръл и после обратно, но в различна последователност. Всеки или имаше неприятности, или сам се бе забъркал в тях, или и двете взети заедно.
Най-накрая отново стана, грабна халата си и се запъти по стълбите надолу. Дъждът все още се изсипваше като порой от небето, барабанейки наоколо. Отново отиде в дневната и седна върху стола за четене, без да пали и една лампа.
Не можеше да си позволи една безсънна нощ. Предусещаше, че неговата клиентка ще му се обади в ранни зори и дори беше изненадан, че досега не е звъннала. А може би все още не знаеше за Левън.
Или знаеше прекалено добре.
При тази мисъл, при действителното признание пред себе си, че това е възможно, всичките случайните хрумвания на Харди, свързани с неприятности на негови приятели — независимо причинени или натресени — се обединиха в една дребна, но точно определена идея, която изведнъж почувства, че е несъмнен факт.
Независимо дали наистина беше убийца или не, бе напълно сигурно, че по някакъв начин Мая е замесена и е деен участник във всичко това. В смъртта на Дилън Воглър и на Левън Пресли.
И започна да му изглежда, че въпреки всичко, което Харди щеше да избере да направи, и независимо колко Мая щеше да сътрудничи на полицията, тя можеше да бъде арестувана и за двете убийства.
Защото все още спеше в стола, а навън дъждът и вятърът блъскаха ло прозореца на метър от дясната му ръка, Харди така и не чу телефонния звън. Изведнъж над него се надвеси жена му, като първоначално го докосна по рамото, а след това леко го разтресе.
— Дизмъс! — отвори очи, но всичко бе разфокусирано, едва успя да различи очертанията на пеньоара й и слушалката в ръката й, опитвайки се да разбере какво му шепне. — Мая Таунсхенд!
Изправи се, вратът му изпука и изпита пронизваща болка. Трябваха му няколко секунди, за да се ориентира в обстановката. Добре, все още се намираше долу, май че е заспал, докато се опитваше да изясни…
— Ало!
— Съжалявам! Да не би да ви събудих?
Харди прочисти гърлото си.
— Не, разбира се, че не.
Замисли се, колко ли, по дяволите, е часът. Загледа се през прозореца, където буреносните облаци се спускаха над дневната светлина и изглеждаше сякаш е полунощ.
— Това е гласът ми, преди да съм пил кафе. Не му обръщайте внимание. Как бих могъл да ви помогна?
— Отново са тук.
— Скиф и Брако ли?
— Направо са невероятни тези двамата!
— Не знам. Напоследък са доста вероятни. Какво искат?
— Изглежда разполагат със заповед за обиск. Искат да тършуват из къщата. Джоуел, разбира се, е бесен. Още дори не сме завършили закуската си, а децата са разстроени. Дори не знам кой ще ги закара на училище сега!
Харди чу децата да реват изотзад.
— Колко е часът всъщност?
— Седем и десет! Позвъниха на вратата точно в седем!
Харди знаеше, че това е лош знак. Най-общо казано, на полицаите не им бе позволено да връчват подобни заповеди през нощта. Те дори не са валидни между двайсет и два часа вечерта и седем часа сутринта, освен ако съдията е намерил специфично доказателство, което свидетелства, че е наложително екстремно нахлуване в нечий дом. При отсъствие на спешност, съдиите доста неохотно издаваха подобни заповеди. Биха го направили, при условие че имат основателна причина, че заподозреният ще укрие и заличи доказателства или ще избяга под прикритието на нощта. Така че фактът, че са изчакали до седем и са почукали в първата допустима от закона минута, без изключително съдебно решение, беше злокобен.