— Случаят с Мая Таунсхенд ли?
Той кимна но се възпря, преди да стигне прекалена далеч.
— Трябва да приключа с това веднъж завинаги. Трябва да разполагат с нещо ново или да спрат да действат по този начин.
— Мислиш, че отново е намесен този тип Глас?
— Не знам. Може би. Може би трябва да звънна на Ейб.
— И какво?
— Ще го прилъжа да внесе малко трева вътре. И като се провали, да видим дали ще забави малко топката — осъзнавайки абсурдността на тази възможност, добави: — Това е план, който няма да проработи.
— Не и ако разполагат с нещо срещу нея, което сигурно е така, нали?
— Да. Бих искал да знам какво е — направи гримаса, протегна се и остави чашата си върху перваза на прозореца. — Трябва да тръгвам.
Опита се да се изправи отново и ръката му отново хвана вратата, но този път прецени, че ще устои на болката, докато се изправи на крака.
— Стъпка по стъпка — окуражи сам себе си. — Стъпка по стъпка.
18.
След като пристигна съгласно предварителната уговорка, Харди успя да убеди Брако да му позволи да поговори с клиентите си в кухнята в замяна на мъглявото обещание, че те имат нещо да споделят с инспекторите.
Мая постави чашата си с кафе на плота.
— И да ми се е обадил, значи ли това, че веднага съм тръгнала да се видя с него? Дори не знам къде живее. Къде е живял.
— Така че няма как да си отишла — отбеляза Харди. — Абсолютно сигурна ли си, че не си ходила?
— Ами да! Разбира се! Не виждам защо трябва да се приема веднага, че щом той ми се е обадил, аз съм отишла да го видя! Просто искаше да си поговорим за Дилън и дали някой не го подозира за нещо.
— Защото и тримата сте били приятели — каза Харди тихо.
Полицаите също така им бяха позволили да оставят децата си при съсед, който да ги заведе до училище. Харлан все още не бе пристигнал. Родителите бяха достатъчно щастливи, че поне децата не се мотаят из краката им. Джоуел, Мая и Харди седяха в кухнята — ултрамодерна, прекалено чревоугодническа кухня. Всеки един уред — от хладилника, през печката и тостера, до кафе машината — беше направен от лъскава стомана, а всяка плоска повърхност бе изработена от обагрен в зелено гранит. Зад прозорците бурята и вятърът бушуваха и се блъскаха в стъклата, а лампите на два пъти загасваха за секунда.
Освен Брако и Скиф имаше още двама специализирани по обиските полицаи, които се намираха някъде из къщата. От време на време безплътните им гласове достигаха до тримата в кухнята. Шептящите им тихи гласове сякаш бяха знак за някаква неуловима заплаха или сблъсък. Униформеният служител, оставен на вратата на кухнята, за да ги наблюдава, не изглеждаше да е заинтригуван или да ги слуша.
Въпреки това разговаряха тихо.
— На мен ми звучи логично, Дизмъс. Независимо на теб как ти звучи — тя обхвана с жест останалата част от къщата. — Или на тях.
Харди поклати глава.
— Макар че трябва да признаеш — допълни той, — че моментът не е особено подходящ. Обажда ти се точно в деня, в който е убит.
— Не мога да съм отговорна за това кога ми се е обадил — отвърна Мая, — или за какво е искал да разговаря с мен. И не е като да съм прекарала дълго време в разговори с него. Просто се притесняваше да не би някой да си помисли, че има нещо общо с убийството на Дилън, като тези инспектори например. И дали не съм чула нещо. Беше притеснен.
— Знам. Вече ми каза. И изглежда е имал причина да бъде. Виж — каза Харди, — щом не си ходила дотам, не могат да докажат, че си…
— Стига де. Вече ти казах. Бях в църквата.
— Цели два часа? — попита Джоуел.
— Не съм си следила времето, Джоуел. Колкото ми е било необходимо. Не знам.
— Добре — Харди взе ръката й. — Ако си била в църквата, така е било. Просто казвам, че ако ситуацията е такава, Брако и Скиф няма какво да направят. Ако не си била при Левън, просто не си била там. Край на историята.
Мая твърдо гледаше съпруга си.
— Точно това казвам, Джоуел. И няма спор дали съм била там. А телефонното обаждане така или иначе няма никакъв смисъл.
Харди мислеше, че не изпитва съмнение, че Джоуел иска да помогне на жена си, но очевидно все още не й вярваше. Също така смяташе, че е много възможно Мая да отиде в затвора, и то след съвсем кратък срок — може би още днес.
Когато самият той пристигна, първо попита какво се е променило при тяхното разследване, че на Брако и Скиф им се е наложило да донесат заповед за обиск на неговата клиентка тази сутрин. Те му съобщиха за обаждането от Левън на домашния телефон на Мая. След една объркваща минута, Мая си призна не само за приятелството си в миналото с Левън, а и за връзката между Дилън, Пресли и самата нея и че й е звъннал изненадващо вчера. Преди това не се били чували от повече от две години.