Според Харди добрата новина беше, че разбра в общи линии за какво е било изнудването. Същността може би щеше да му убегне, но предвид че Левън и Дилън са били криминални съучастници и факта, че Мая е била тяхна близка приятелка — може би дори нещо повече, поне с единия от тях, — вече бе пределно ясно, че е била въвлечена в някаква незаконна дейност и че е сключвала сделки с всеки един от тях, за да се запази това в тайна.
Лошата новина бе, че това нейно участие на каквото и да било ниво, с двама мъже, убити в една и съща седмица, я правеше изключително привлекателен кандидат за извършител и на двете убийства.
С изключение на твърдението й, че никога не е била в дома на Левън.
— Мая — продължи Харди, — би било от полза, ако напишеш на един лист всичко, което си спомняш във връзка с обаждането. Просто му придай повече правдоподобност.
Полицаите си опаковаха нещата и си тръгнаха, като иззеха дрехи, компютрите, тефтерите с телефонните номера и финансовите им документи. Джоуел разговаряше по телефона с офиса си, за да провери дали случайно полицията не е прескочила и дотам и се опитваше да измисли начин да възстанови прибраните финансови документи. Харди и Мая тъкмо бяха седнали в кухнята, когато се чу звънеца на вратата и Мая стана, за да отвори.
Върна се, последвана от брат си, които се разположи върху стол до масата и въздъхна.
— Диз, това хич не ми харесва.
— И аз не мога да кажа, че съм луд по него, Харлан. Но ако никога не е ходила до…
— Да, но не можеш да докажеш отрицание.
— Вярно е, но за щастие, тежестта на доказателството е върху тях. Върху Даръл и Дебра.
Звънецът отново проехтя и Мая отиде да отвори.
— Смяташ ли, че казва истината? — попита Фиск, макар езикът на тялото му да говореше, че не вярва.
— Тя ми е клиент — отвърна Харди. — Би трябвало да й повярвам. Ако няма доказателство, че е била при Левън, и няма следи от кръв по дрехите и или обувките…
— Не това те попитах.
— Не, но…
Звукът от стъпките на Мая прекрати дискусията, още повече че Харди се обърна, за да проследи влизането й в кухнята.
— Твоите детективи — оповести тя. — Мокри са до кости и казаха, че нямат нищо против да те изчакат във фоайето. Би ли ги помолил да влязат при нас?
Докато ставаше, Харди изпъшка.
— Не знаех точно какво се случва тук и затова ги извиках. Знаех, че децата ти се нуждаят от превоз до училище. А и понякога при подобни заповеди полицаите са способни да се самозабравят. Никога не е излишно да имаш подкрепления. Пък и наличието на свидетели помага да се удържат нещата под контрол. Макар да изглежда, че днес няма да имаме нужда от това. Ще отида и ще разговарям с тях.
На крачка от входната врата стоеше Уайът Хънт, а водата капеше от високите му обувки, от крачолите на дънките му и от дъждобрана на „Джайънтс“. Крейг Киурко изглеждаше малко по-добре подготвен срещу природното бедствие и бе облечен в дълго жълто-кафяво яке. Но времето не ги вълнуваше особено. Дори не забелязаха, че Харди се приближава към тях, тъй като се бяха съсредоточили в разговора помежду си, като шушнеха и си подхвърляха разни реплики.
Докато не стигна на две крачи от тях и не чу последните думи на Киурко:
— … няма ли да кажеш нещо за това?
Харди попита:
— Относно кое?
Хънт го отряза.
— Нищо.
— А, общоизвестното нищо.
— Не ти се иска да знаеш, Диз — отвърна Хънт. — Наистина.
— Харесва ми да знам разни неща — контрира Харди. — Това е едно от хобитата ми.
— Наистина смятам, че не искаш да научиш точно това, Диз. Повярвай ми. Единственият начин да искаш да знаеш това сега е, ако по някакъв начин то се окаже невярно после и не си го чул първо тук.
— Смяташ, че ще се ядосам? — Харди се наведе напред към тях и им прошепна: — Може би трябва аз да реша. Мразя последващи изненади. За това решавам и ти казвам — споделяй сега.
Хънт погледна зад гърба на Харди, по посока на кухнята. Спря, обърна се към Киурко, въздъхна, след което разтресе глава, сякаш имаше лош вкус в устата си.
— Ти си шефът — кимна Киурко, — ти решаваш.