Выбрать главу

Хънт се поколеба за още една минута, след което изпусна дълго стаяван дъх.

— Крейг я е видял.

— Кого? — попита Харди, празният му стомах изведнъж се сви. Разбира се, веднага се сети кого, кога и къде.

Десет минути по-късно отново всички бяха в кухнята. Джоуел се бе появил, въпреки всичките си задължения из къщата, и стоеше до мивката, държейки Мая за ръка. Водеха задушевен разговор, но спряха, когато връхлетяха здраво стисналият зъби Харди, следван от Хънт и непосредствено зад него от особено неутешимия Киурко.

Без никакво встъпление, Харди погледна към Джоуел и Харлан и произнесе:

— Ако не възразявате, бих желал да разговарям с Мая насаме само за минутка.

Джоуел, намиращ се на края на силите си и вероятно окуражен от случилото се през последния час и нещо с полицията, пристъпи крачка напред и застана покровителствено пред жена си.

— Няма да стане! Вече ви казахме за нашето решение. Ще се справим заедно, Мая и аз, с всичко.

— Много добре тогава — отвърна Харди. — Но ако възнамерявате да се придържате към това ваше настояване, то тогава ще продължите без мен.

— Добре — съгласи се Джоуел. — Ние…

Мая го прекъсна, като вдигна ръка.

— Чакай!

— Мая! — опита се да я спре Джоуел.

— Не! — Тя се обърна към Харди. — Дизмъс, би ли могъл да кажеш онова, което възнамеряваш, и пред Джоуел? Ние сме заедно в това — обърна се към съпруга си и се взря в очите му. — Ние наистина сме. Но — отново се обърна към Харди, — но аз ще разговарям с теб насаме, ако това желаеш. Ако това е единственият възможен начин.

— Няма единствен възможен начин. Има само един начин. Начинът, който е подходящ за мен. Начинът, по който работя.

Джоуел придоби разумен тон и отбеляза:

— Добре, господин Харди, Мая иска да продължите да я защитавате и ще спазваме вашите правила, щом се налага. Но отново ви уверявам, че бихте могли да кажете каквото е необходимо пред мен. Всъщност и пред Харлан. Той също е част от семейството.

Харди, уморен от липсата на сън и от рязкото спадане на адреналина, след като му се бе покачил от изказването на Киурко, усети, че раменете му увисват, а това поднови болката от изкълчения му врат. За да бъдеш ефективен е необходимо да поддържащ контрол върху клиента си, семейството му и притока на информация. А сега усещаше, че всичко неимоверно бързо се развива около него.

— Много ценя сътрудничеството помежду ви — произнесе той. — И взаимното ви доверие. Но, както споменах, това не е начинът, по който работя. Първо трябва да разговарям с Мая, и то насаме. Тя е мой клиент и аз нямам друг избор — обърна се към нея: — Мая?

Тя се огледа наоколо из стаята, пълна с мъже, издърпа ръката си от тази на съпруга си и го заобиколи, успокоявайки го:

— Ей сега се връщам.

— Той е сигурен?

— Каза, че е сто процента сигурен. Имаш запомнящо се лице, Мая. Минала си точно покрай него, докато е влизал в сградата.

— Не си го спомням.

— Не — натърти Харди, — сигурно не си спомняш.

Помисли си, че вероятно е така, защото току-що е убила някого.

— Но наистина си била там, нали така?

Тя не промълви и дума.

— Мая?

Погледна към него.

— Не смятах, че някой ще ми повярва, ако кажа, че съм отишла дотам, но той не си е бил вкъщи. Обаче точно това се случи.

— Защо отиде?

— Той ме помоли. Каза, че имал нужда да ме види. Че ще разкаже за Дилън, мен и него, ако не отида.

— Точно както Дилън?

— Какво имаш предвид?

— Че Дилън те е заплашвал със същото — че ако не отидеш, ще разкаже.

— Не. Беше различно. Срещата с Дилън бе свързана със заведението. Вече ти казах това.

„Да, наистина ми каза“, помисли си Харди. Пое дълбоко въздух.

— Но също така ми каза, че не си ходила и до жилището на Левън.

Отново настъпи тишина. Най-накрая тя попита:

— Добре, какво възнамеряваш да правиш?

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, ще кажеш ли на полицията?

— Не, разбира се, че не. Аз съм на твоя страна, Мая. Не можем да допуснем полицията да разбере за всичко това. Големи късметлии сме, че моят детектив те е видял. Той никога няма да каже на никого. И няма начин да ни накарат да свидетелстваме срещу теб. Но смятам, че е настъпил моментът да спрем да отговаряме на каквито и да било въпроси. Ако някой иска да разговаря с теб, го прехвърляш на мен.