Не дълго, след като прекрачиха прага на кухнята, Мая притича последните няколко крачки, прегърна съпруга си и заплака.
— Хей, хей! — каза той, прегръщайки я. След това се обърна към Харди: — Какво сте й казали?
Харди държеше на своето.
— Имаше неща, които трябваше да разбере. Ще се оправи.
— Ще се оправи! Ще се оправи! Само я погледнете! Тя плаче, за Бога! Въобще не е добре.
— Съжалявам — отвърна Харди. — Не съм имал намерение да я разплаквам.
— Ами независимо дали сте имали намерение или не… — Погали я по косата. — Всичко е наред, мила. Всичко е наред.
Тя се отдръпна и погледна към съпруга си. Гласът й се бе пречупил, истеричната реакция бе на път да вземе връх.
— Не е наред! Няма да бъде наред! Може би никога вече!
— Разбира се, че ще бъде. Ще преодолеем това и…
— Няма, Джоуел. Ти не разбираш. Аз бях там. Аз бях там! — обърна се и посочи към Киурко. — Той ме е видял. О, Господи! О, Господи! Много, много съжалявам.
Три дни по-късно, след като лабораторията потвърди, че откритите отпечатъци и ДНК-пробите съвпадат с тези на Мая Таунсхенд с намерените върху бравата на апартамента на Левън, Скиф и Брако арестуваха Мая.
Втора част
19.
Имаше съдии от Наказателния съд, които Харди харесваше много, няколко, които при възможност предпочиташе да избягва, и един-единствен, когото дълбоко презираше. Това бе Мариан Браун.
Историята между тях беше толкова екстремна, че дори включваше отсъдено нарушение за обида към Съда и действителен престой на жена му в затвора. Всъщност вярваше, че ако въобще се стигне до обжалване, би могъл да спечели, като се аргументира, че Браун е трябвало да се оттегли, когато е разбрала, че той ще защитава заподозряна в убийство в нейната съдебна зала. От друга страна, ако наистина се притесняваше от вероятността да не получи справедлив процес при нея, можеше да се позове на член 170, алинея 6.
Тази част от Кодекса на щата Калифорния предполагаше, че защитник може веднъж да изиска освобождаване на съдия от дело, без да посочва конкретна причина. Адвокатът просто полага клетва и подава обикновена декларация, че е твърдо убеден, че назначеният съдия е предубеден спрямо него или спрямо интересите на неговия клиент, което го подтиква да смята, че не би могъл да получи справедлив процес.
Това беше всичко — без изслушвания, без доказателства. Декларацията сама по себе си премахва съдията завинаги от делото, а оттеглянето се докладва пред Съдебния съвет. Когато за определен съдия се получат прекалено много декларации, се оказва специално внимание от контролните съдебни органи.
Но този ход имаше своята цена.
Първо, съдилищата ненавиждаха оттеглянията. Те не само поставяха петно върху името на техни колеги, заслужено или не, но и разместваха разписанието на всички останали, защото един съдия трябваше да поеме делото, друг неговите и така нататък. Дори и съдиите да презираха обекта на оттеглянето, повече презираха високомерието на обикновения адвокат, дръзнал да предположи, че някой от тяхното племе може да не е справедлив и обективен.
Така че, ако Харди упражнеше това свое право, бе много вероятно незабавно да се окаже в съдебната зала на най-зле настроения към защитниците съдия, който може да бъде изнамерен в наличност и разполагащ с допълнителен мотив, за да превърне живота на Харди в същински ад. Даваше си реална сметка за опасността, на която се подлага, ако поеме по този път.
Затова избра да рискува със съдия Браун. Можеше да го сметнат за суеверен или луд, но същата съдийка му бе отредена на последния му процес за убийство преди четири години. Това обстоятелство не бе допаднало както на нея, така и на него. Обаче делото така и не се разгледа пред съдебни заседатели, защото ключовият свидетел на прокуратурата бе променил показанията си през единайсетия час от началото му. Клиентката на Харди бе излязла от Съда като свободна жена, независимо кой удряше чукчето. Вече бе доказал, че може да спечели в нейната съдебна зала и ако веднъж го е постигнал, би могъл да го направи отново.
Сега, седнал в Отделение 25 на третия етаж в Съдебната палата, в очакване клиентката му да се появи в залата, Харди се удиви отново на мисълта, че е на път да започне доста раздухан вече в пресата процес за убийство. Чувстваше се смътно отговорен и не толкова смътно неподготвен за развоя на събитията. Със сигурност някой друг, по-добър адвокат, би приключил със случая след предварителното изслушване, което се проведе преди малко повече от четири месеца, около две седмици след ареста на Мая.