Потенциални подкупи, преференциално отношение, недокументирани срещи от обществен интерес в нарушение на градските наредби. Много малка част от това всъщност бе доказана, но Глас бе успял да парализира дейността на „Беи Бийнс Уест“, а правителството бе предприело съответните предварителни постъпки за запориране на цялата сграда, поради осъществяваната продажба на наркотици. Заведението все още функционираше ден за ден. Мая можеше да се позове на Петата поправка и да не отговаря на никакви въпроси, свързани с процедурата по конфискация, докато криминалното й дело бе все още висящо. Всякакви окончателни решения бяха оставени на заден план засега, но сами по себе си въпросите хвърляха сянката на вина върху Мая и всичко, до което се бе докоснала.
Сметките на „Бей Бийнс Уест“ бяха водени невероятно небрежно. Например Мая бе написала чек на Воглър от собствената си банкова сметка за шест хиляди долара за спешни поправки следствие на наводнение през юли и още един личен чек за половин заплата, на стойност три хиляди седемстотин и петдесет долара през миналия март. Никъде не беше отбелязано, че той й е върнал тези пари. Имаше чекове на стойност повече от трийсет хиляди долара от Воглър за Мая през последните две години без никакво обяснение в нейните документи. Единственият въпрос, който възникваше, бе какво точно незаконно деяние се криеше под тези действия.
Мая обясни на Харди, че е била ангажирана с децата да ги води на училище или да се занимава с тях през ваканциите и не е успявала да се отбива до кафенето и да подписва чекове. Също така е занемарила плащанията на самата себе си от сметките на фирмата, въпреки многобройните си посещения, когато е имала възможността да го стори. Няма никаква представа какви точно чекове Воглър й е давал да подписва. Той се е грижел за счетоводните книги. В настоящата обстановка подобни обяснения бяха крайно дискредитиращи.
Победата на Глас бе широко възприетата истина, че всъщност Таунсхенд са участвали в бизнес с наркотици, което изигра огромна роля в начина, по който хората възприемаха семейство Таунсхенд. Публичното мнение бе тласнато далеч от презумпцията за невинност. Изведнъж се оказа, че ако правиш бизнес с Джоуел Таунсхенд, Харлан Фиск или Кати Уест, всъщност ако въобще имаш работа с градската управа, то ще бъдеш измамен. Това е просто начинът, по който „тези хора“ вършат нещата.
Точно тази сутрин Харди бе прочел статия от първата страница на „Кроникъл“, продължаваща на следващите страници, задавяща се от язвителност как надзорникът Фиск и кметицата трябва да се оттеглят или да бъдат подведени под отговорност. Това биене на барабани се чуваше все по-силно. Дори и в офиса на Харди обсъждаха тази тема.
И макар всичко това да нямаше нищо общо с престъпленията, в които Мая беше обвинена, Харди знаеше, че ще има много общо с Пол Стайър — познат още като Поли или Нервака, адвоката на Прокуратурата, поел случая — и как ще оползотвори той наличните доказателства. За неопитно око цялата драма, която щеше да се разиграе в съдебната зала, можеше да бъде възприета като конспирация с много пипала, обвързана с продажба на наркотици и морална низост по високите етажи.
Въпреки панаирджийския си прякор, Стайър — в средата на трийсетте години — бе сериозен адвокат, макар че според Харди притежаваше много малко индивидуалност или чувство за хумор. Макар че прякорът му предизвикваше тревога.
Беше всеизвестна истина, че в съдебната зала това, което не знаеш, би те наранило, а Харди така и не бе успял да изнамери някаква клюка или мръсотия за Нервака, което вероятно означаваше, че пази своя почерк — както и възможните си умни ходове и мръснишки номера — добре скрити, докато не опре до тях, за да нанесе удар и да причини най-големите щети. Разбира се, бе възможно този прякор да е просто саркастичен и да означава, че Стайър е точно това, което изглежда: добре образован и подготвен, непредубеден, добре изглеждащ действащ адвокат. Естествено точно в момента не изглеждаше никак опасен, облегнал се назад на скамейката, разговаряйки приятелски с Джери Глас. Двамата бяха спретнати, образовани и подготвени, уверени в собствените си морални принципи амбициозни мъже, вършещи черната работа на обществото — единият за държавата, а другият за щата.
Харди почувства как стомахът му се обръща.
На предната скамейка се намираше и Дебра Скиф, която бе започнала да излиза с Глас, вероятно вече бяха интимни. Продължавайки да се оглежда, в полезрението му попадна и Даръл Брако, който му хвърли бърз, двусмислен поглед. Отмести очи от полицая, който все пак не му изглеждаше ентусиазиран колкото Скиф относно вината на Мая и проявената проницателност при ареста й, но във водовъртежа, който бяха сътворили, неговите съмнения със сигурност бяха оставени настрана. Все пак погледът му подейства ободряващо на Дизмъс.