По средата на коридора към съдебната зала вървеше Кати Уест — самата кметица на Сан Франциско, съпровождана от племенника си Харлан Фиск и малка процесия от членове на техния екип, а лека усмивка играеше в ъгълчетата на устните й. Зад тях се носеха репортери, почитатели на съдебните дела и някои, които просто бяха любопитни. Когато Кати и Харлан стигнаха до предната редица и се опитаха да седнат до Джоуеп, в помещението вече нямаше къде да пуснеш игла, а залата неуморимо и трудно удържимо жужеше.
Приставът очевидно бе загубил представа как точно да постъпи — особено след като Кати се ръкува с него, — защото позволи на кметицата да наруши установените правила и тя се пресегна през решетките и се здрависа с Харди и с племенницата си. Харлан придърпа адвоката и му прошушна:
— Това е хрумване на Кати в момент на въодушевление. Може би ще е от полза за нашия приятел Стайър при встъпителната му реч.
— Прекрасно — отвърна Харди.
Демонстрацията, идваща след седмици на бездействие и затишие от страна на роднините на Мая, всъщност бе всичко друго, но не и нежелана. Усмивка размекна чертите на лицето на Харди, който хвърли поглед към Стайър, Глас и Скиф и успя да се полюбува на техните изражения, изпълнени с неверие и шок.
Не можа дълго да се наслади на момента, защото вратата до пейката със съдебните заседатели се отвори и приставът, застанал в този отдалечен край на стаята, обяви:
— Всички да станат. Отделение двайсет и пет на Наказателния съд на Калифорния започва заседание, председателства съдия Мариан Браун.
Съдия Браун влезе тържествено, зае стола си, огледа тълпата, след което изражението й освирепя в момента, в който съзря посетителите. След момент колебание вдигна чукчето, удари с него и обяви:
— Адвокати, в моята стая, незабавно!
Съдийката стоеше в кабинета си в черната си роба и чакаше двамата да влязат. Дори не попита съдебния си секретар Ан Бакстър, която седеше на дивана с магическата машина, дали е готова да запише всяка една дума, която ще произнесе, както се изискваше при процес за убийство, а направо започна:
— Господин Харди! Поради дългото познанство помежду ни смятам, че съм била достатъчно категорична, че не допускам показност в и около моята съдебна зала. А сега влизам и още през първия ден кого виждам да седи на първата редица? Кметицата и един от нашите надзорници! Ако възнамерявате…
— Ваша чест… — произнесе Харди.
Но тя вдигна ръка.
— Още не съм се изказала и не бих желала да ме прекъсвате. Никога. Тук или в съдебната зала. Разбрахте ли?
Беше непрофесионално, със сигурност не и в полза на клиентката му, но ако Браун възнамеряваше да го обижда, да се държи като тиранин и да дава израз на лошите си чувства спрямо него, за да има основания за евентуално обжалване, то Харди с радост възнамеряваше да я улесни. Знаейки, че приличието изисква да й отговори гласно — иначе съдебният секретар не би могъл да отбележи отговора му, той кимна с преувеличена тържественост.
И зачака.
На Браун не й отне много време. Очите и почти се затвориха, докато го гледаше косо.
— Зададох ви въпрос, господин Харди! Попитах дали ви е ясно, че няма да позволя да ме прекъсвате.
— Да, Ваша чест. Разбира се. Съжалявам. Не бях сигурен, че сте се изказали и не желаех да ви прекъсвам.
Лицето му не изразяваше никаква емоция.
Тя насочи пръст към него, като строга учителка, а гласът й звучеше като дрезгаво и овладяно стържене.
— Бих искала да разбера какво искате да постигнете, като сте сложили кметицата и надзорника Фиск да седят там. Това е точно цирковата обстановка, която ви предупредих, че желая да избегна, а ето че е нагласена, още преди дори да сме започнали.
Харди стоеше, изпълнен с внимание.
— Добре? Ще ми отговорите ли? Или няма?
Харди леко лицемерно мръдна главата си, като се приведе напред.
— Съжалявам, Ваша чест. Не чух въпрос и не мога да предположа какво очаквате като отговор.
— Какво правят те в залата?
— Не знам, Ваша чест. Възнамеряват да присъстват на процес или поне на част от него.
— Защо?
— Не знам. Не бих се осмелил да рискувам с предположение.
— Не ви вярвам. Усещам вашата намеса в тяхното присъствие днес тук.
— Ваша чест, вие ме ласкаете, че притежавам подобно влияние, но мога да ви уверя, че не упражнявам никакъв контрол върху действията на кметицата. Или на господин Фиск. Тяхното присъствие тук е толкова изненадващо за мен, колкото и за вас.