— Те седят от страната на клиентката ви! И не смятате ли, че когато съдебните заседатели ги видят приковани зад нея, тази гледка няма да окаже влияние?
— Не знам, а и не бих могъл да оказвам влияние върху реакциите на съдебните заседатели. Госпожа Уест и господин Фиск са роднини на обвиняемата — той се обърна. — Което господин Стайър знае, а предполагам, че и вие сте осведомена.
Съдия Браун отново размаха пръст.
— Не се осмелявайте да ми казвате какво знам или не знам!
— Разбира се, че не бих се осмелил, Ваша чест. Независимо от вашето знание или липсата му е естествено роднините на госпожа Таунсхенд да седят от страната на защитата в залата.
Тя премести изпълнените си с гняв очи към прокурора.
— Господин Стайър? Имате ли какво да добавите към този разговор?
Чистият като момина сълза и умно изглеждащ, но вероятно напълно безскрупулен адвокат, който бе влязъл в стаята след Харди и бе останал леко зад гърба му до този момент, пристъпи напред, изравни се с него, прочисти гърло, но не проговори.
— Ваша чест, с цялото ми уважение — започна Харди, — първо и основно, това е публична съдебна зала. Всеки има право да присъства. Водили са се битки и революции за подобни казуси. Освен това може да се изтъкне, че тяхното присъствие би могло да бъде възприето като противопоставяне на внушенията, възникнали по време на предварителното изслушване, които прокуратурата подбуди и впоследствие доведоха до този процес.
— За какво говорите? — избухна Стайър.
Харди, гледайки дръзко, се опита да задържи насоченото към него внимание.
След като успя да се удържи за цели пет секунди, Браун най-накрая се обърна към него:
— Чухте ли въпроса на господин Стайър, господин Харди?
— Разбира се, Ваша чест.
— Тогава?
— Съжалявам, какво тогава?
— Попитах ви дали сте чули въпроса на господин Стайър?
— Да, разбира се, но вие ме инструктирахте прекалено много пъти да отправям моите забележки само към съда. Опитвам се да спазвам съдебния протокол, Ваша чест. Колкото до въпроса на господин Стайър, съм сигурен, че той е напълно наясно какво точно имам предвид.
— Бихте ли били така любезен да информирате и съда за какво става въпрос?
— Разбира се, Ваша чест. Не е тайна, че през последните няколко месеца господин Глас, федералният прокурор тук, в Сан Франциско, преследва моята клиентка чрез многопосочна кампания в гражданския съд, в медиите и чрез федерален процес, опитвайки се да свърже нея, съпруга й, брат й и кметицата, да намеси цялото семейство, в пране на пари, продажба на наркотици и изнудваческа конспирация. Затова и предявявам всички въпроси към вашето становище относно voir dire9 и кои от предполагаемите съдебни заседатели са следили новините редовно. Предположих, че сте запозната с това, Ваша чест.
Вместо отговор, Браун се обърна към прокурора:
— Господин Стайър?
— Това е нелепо, Ваша чест! Вярно, че Джери Глас води отделен процес за злоупотреба със служебно положение, който изглежда засяга някои от тези личности, включително и клиентката на господин Харди, но да се твърди, че ние провеждаме конспиративна дейност, водеща към внушения…
— Извинете, Ваша чест, не съм твърдял подобно нещо. Имам предвид, че аз го заявявам като установен факт.
Стайър завъртя очите си към опонента си.
— Това е абсурдно!
— Точно обратното — отвърна Харди спокойно, като се обърна към Браун. — То е демонстративно, Ваша чест. Дебра Скиф, която е инспекторът от отдел „Убийства“, арестувала клиентката ми, е била посочена за специален агент при федералното дело, водено от господин Глас. Някои определено биха нарекли това конспирация.
Браун гледаше заплашително.
— Но да се върнем на темата, Ваша чест. Правото на госпожа Уест и господин Фиск да се намират тук, както и правото на моята клиентка да бъде подкрепяна от тях, е безусловно. Разбира се, ако вие или господин Стайър желаете, бих могъл да предам на кметицата и на члена на Борда на надзорниците, че вие бихте желали те да напуснат. С удоволствие бих ви направил тази услуга. Дори донякъде съм заинтригуван какво биха отбелязали по този повод.
Кратичка пауза.
— Добре — процеди през зъби Браун, — това бе напълно достатъчно. Няма да търпя подобни спорове тук или в съдебната зала!
Задържа главата си за секунда, след това я разтърси, сякаш изпитваше отвращение, след което отново се обърна към адвокатите, стоящи пред нея:
9
Voir dire — отнася се до процеса, при който на предполагаемите съдебни заседатели им се задават въпроси, свързани с техния произход, минало и потенциални предразсъдъци, преди да бъдат избрани да седнат на скамейката на съдебните заседатели. — Б.пр.