— Тази ситуация ме вбесява, но не виждам как бих могла да я избегна. Господа, свободни сте. Ще ви последвам само след минута.
Мълвата очевидно се бе разпространила бързо, защото докато Харди заемаше място си до Мая на масата, залата вече се пукаше по шевовете. Бе се образувала редица от хора, очертаваща края на съдебната зала и коридора. Харди бе повече от изненадан да забележи, че до вътрешната страна на вратата стои Еиб Глицки, който явно също бе дошъл да хвърли око на шоуто, и го поздрави с едва доловимо кимване.
След като трябваше да се появят като свидетели и нямаше как да останат в съдебната зала, Скиф и Брако бяха напуснали местата си, които бяха заети от двама репортери — част от множеството, задаващо въпроси на Харлан Фиск и Кати Уест и изглежда се провеждаше същинска импровизирана пресконференция. Всъщност залата направо бръмчеше от всички страни, усещаше се приповдигнато настроение и се водеха толкова гръмогласни разговори, че опитът на пристава да въведе ред в залата и да обяви повторното влизане на съдия Браун, остана напълно незабелязан.
Понеже Харди седеше отпред, чу какво се случва и се обърна, но врявата зад гърба му продължи и сякаш се увеличи още повече. Браун остана права и удари чукчето нежно. Като не срещна отклик, прозвуча доста по-властното и силно: Бам! Бам! Бам!
— Ред в залата! — провикна се тя. — Ред в тази зала!
След което най-накрая, постепенно, мястото потъна в тишина.
Браун изчака, докато и последният шепот замря, след което остави чукчето настрана, протегна напред ръце и загледа навъсено тълпата.
— Това е съдебна зала! — започна тя, като гласът и бе преизпълнен с емоция. — Тук няма място за безредие. Искам да помоля тези от вас, които имат места, да ги заемат, а които стоят прави, да си намерят места. В противен случай съм принудена да ги помоля да напуснат.
След като даде възможност да бъде изпълнено нейното нареждане, Браун най-накрая зае мястото си.
— Благодаря ви. Съдът — продължи тя, — разпозна Нейна чест, кметицата на Сан Франциско Кати Уест, както и градския надзорник Харлан Фиск и ги поздравява с добре дошли на този съдебен процес.
След убедителната проява на благоразположение, съдийката кимна с глава, а устата и се изкриви в тънка усмивка, след което веднага се обърна към масата на прокуратурата:
— Господин Стайър, обвинението готово ли е да започне делото?
— Да, Ваша чест.
— Господин Харди, защитата?
— Готови сме, Ваша чест.
— Добре тогава. Господин Стайър, можете да започнете.
20.
Въпреки слабо въздействащото си присъствие и поведение, публичното лице Стайър направи първия намек за наличието на енигматичния Поли — истински авторитет, съставен от равни части увереност в себе си и сигурност в позицията си. Говореше с нормален, разговорен тон, използваше малко ораторски метафори, но непретенциозната му искреност претворяваше простоватото красноречие и то кънтеше убедително.
— Дами и господа съдебни заседатели!
Стоеше близо до Харди и Мая, точно срещу заседателите. Когато започна, държеше ръцете си спокойно надолу, леко пред него — сякаш напомняше застанал в готовност между втора и трета база играч, — от време на време ги повдигаше, припляскваше, за да подчертае думите си, а понякога насочваше пръст към някой от тях, за да бъде по-ясно разбран или за да предизвика съответен ефект.
— Доказателствата и фактите по това дело са доста прости, разбираеми и недвусмислени. Засягат знаменателна ситуация, свързана с продажба на наркотици и дългосрочни взаимоотношения между трима индивиди, които поради някаква незнайна причина изведнъж са се влошили фатално за двама от тях. Това ни води към неизбежно заключение, че обвиняемата по това дело Мая Таунсхенд — той се обърна и я посочи с пръст, — умишлено е убила своя съучастник в бизнеса с марихуана Дилън Воглър и няколко дни по-късно умишлено е убила друг бивш неин съучастник в бизнеса с марихуана Левън Пресли. Ето как ние знаем това. В девет четирийсет и седем вечерта на двайсет и шести октомври миналата година млад мъж — една от жертвите по това дело Дилън Воглър, управител на кафене, наречено „Бей Бийнс Уест“, намиращо се на улица „Хейт“, тук в града — е телефонирал на своята работодателка, обвиняемата Мая Таунсхенд. Ние не знаем какво точно й е казал по време на този разговор, но каквото и да е било съобщението, то е било достатъчно важно, защото обвиняемата първоначално лъже полицията, че въобще е бил проведен подобен разговор и едва когато е била уличена, признава, че е станала още в ранни зори на следващата сутрин и е отишла до „Бей Бийнс Уест“.