Харди се завъртя неспокойно на стола си. Мая не беше хваната в лъжа, а сама бе признала, че е спестила това на полицията, и то по негов съвет. Отбеляза си да изясни това обстоятелство по-късно при показанията на Брако или Скиф. Засега остави обвинението неоспорено.
Стайър продължи:
— Час по-късно, на зазоряване, господин Воглър е бил мъртъв, прострелян с един куршум в гърдите от упор, в алеята, намираща се зад „Бей Бийнс Уест“. Няма следи от борба. Полицейските следователи са открили пистолет в същата алея, от който наскоро е бил изстрелян един куршум. Бил е открит един куршум. Както и една гилза. И двете намерени улики са съвпаднали с липсващите от пистолета. От пистолета, притежаван от обвиняемата. Бил е регистриран на нейно име, а нейните отпечатъци са се намирали както върху него, така и върху патроните, които са били поставени в пистолета.
Пауза.
— Защо обвиняемата го е извършила?
Нова пауза.
— Двамата са били партньори от почти десет години. Защо обвиняемата се е събудила точно тази съботна сутрин и е решила, че ще убие господин Воглър? Ние никога може би няма да разберем конкретната причина. Но знаем със сигурност за криминалния живот, който са водили, начин на живот, в който насилствената смърт, дори и извършена от ръцете на партньори и съдружници, е толкова често срещана, колкото сутрешната мъгла през юни.
Стайър се усмихна учтиво, с грубиянска духовитост, но не направи още една пауза, а направо продължи:
— Господин Воглър е носил със себе си раница, в която са намерени петдесет торбички за опаковане, съдържащи по около двайсет и четири грама висококачествена марихуана, отглеждана лично от управителя на тавана му. Изглежда, че господин Воглър е използвал „Бей Бийнс Уест“ — кафенето, притежавано от обвиняемата и управлявано от самия него — като прикритие за процъфтяващ бизнес с марихуана. Бизнес, чиито счетоводни книги и тефтери са били водени с пълното съдействие и договореност с обвиняемата.
Мая започна да шава и Харди се протегна и постави длан върху ръката й, като я стисна нежно. Всичко, за което Стайър говореше, не беше нещо ново и за двамата, но това не означаваше, че не звучеше смущаващо, разказано така гладко. А и не искаше някой от съдебните заседатели да забележи дискомфорта на Мая и да го изтълкува като проява на чувство за вина.
От своя страна Харди бе надянал върху лицето си добре отрепетираното изражение на едва сдържано отвращение от този прочит на събитията, претендиращ те да бъдат възприети като „факти“. Без да изпада в нещо подобно на истинско театралничене, оставяше главата си да се клати съвсем леко в израз на несъгласие, когато усетеше, че някой съдебен заседател следи за неговата реакция.
Стайър продължаваше:
— Но обвиняемата още не е била приключила. Нейният бизнес с наркотици има дълбоки корени назад във времето и й е струвал повече от едно убийство, за да го подсигури. За съжаление убийството на Дилън Воглър е предизвикало подозрение у друг неин съучастник на име Левън Пресли. До смъртта си господин Пресли е работил като отсяващ млади таланти в Американската школа за театър и изящни изкуства. Подобно на обвиняемата и господин Воглър, той също е посещавал университета на Сан Франциско през деветдесетте години. Докато са били студенти там, няколко души ще свидетелстват, че тримата — обвиняемата и двете жертви господин Воглър и господин Пресли — още тогава са били забъркани в бизнеса с продажба на марихуана. Пипалата на закона са успели да достигнат до господин Воглър и господин Пресли. Двамата са били осъдени за обир във връзка със сделка за наркотици, която се е развила зле и те са били пратени в затвора.
Харди се бе борил с всички сили да запази далеч от полезрението на съдебните заседатели предишните истории на Воглър и Пресли, свързани с марихуана и обир. Смяташе да отбележи, че няма никакво доказателство, че тези обстоятелства по някакъв начин са свързани с Мая. При почти всяко повдигнато възражение, Браун го отхвърляше с фразата:
— Има връзка с взаимоотношенията между страните!
Макар че нямаше нито смисъл, нито нещо общо с юридическите правила.
Стайър продължаваше разказа си.
— Но не и обвиняемата. Доказателствата ще потвърдят, че тя е била „мълчаливият“ партньор10 и че това мълчание си е имало цена. В ранния следобед, в четвъртък, първи ноември, господин Пресли е получил телефонно обаждане и внезапно, доста развълнуван, е напуснал работното си място. В четиринайсет часа и пет минути той е позвънил на обвиняемата от мобилния си телефон. Макар че обвиняемата — отново — първоначално е отричала, че въобще е била в апартамента на господин Пресли, бяха намерени нейни ДНК и пръстови отпечатъци, които разкриват, че се е намирала в близост до неговото жилище около часа на смъртта му.
10
мълчалив партньор — бизнес партньор, който осигурява капитала, но не участва активно при управлението или функционирането му. — Б.пр.