Харди стисна китката на Мая, а тя сведе поглед и въздъхна.
Точно тези доказателства всъщност доведоха до арестуването на Мая и до голяма степен представляваха повратната точка през последните няколко месеца. Прокуратурата бе развила своята теория относно предполагаемите им взаимоотношения и вероятното изнудване, което произтичаше от появяването на Мая в сградата на Пресли. Телефонното обаждане бе направено от Левън, от собствения му мобилен телефон, затова само по себе си не предполагаше тя наистина да бъде обвинена за убийството на Пресли. Вероятно нямаше да бъде обвинена и за това на Воглър.
— Дами и господа — продължаваше Стайър, — тук намираме същия модел на поведение от обвиняемата в две свързани помежду си убийства. Докато е била в университета, обвиняемата се е забъркала с двете жертви в продажбата на марихуана. Няма да видите доказателство, че те и обвиняемата са употребявали и продавали марихуана или да чуете свидетелски показания, че двамата й съучастници в престъпленията Воглър и Пресли са обрали други разпространители на марихуана. От онези дни до днес обвиняемата се е маскирала като майка от висшата класа, добра съпруга, религиозна жена и спазваща закона гражданка. Този нов живот е бил много важен поради много причини, най-съществената, измежду които е, че тя е член на едно от най-изтъкнатите в областта на политиката семейства в Сан Франциско.
Тук Харди съзря първата си възможност за възражение.
— Възразявам, Ваша чест! — възкликна той. — Няма връзка и не е аргументирано!
Съдия Браун го изгледа неодобрително и го увери накъде ще задуха вятъра.
— Не смятам — отвърна тя. — Отхвърля се!
Стайър кимна към тях и гладко продължи:
— Обвиняемата е плащала прескъпо, за да запази тази тайна. Вие ще чуете тук една свидетелка — съпругата на жертвата господин Воглър, — която ще потвърди как нейният съпруг, с когото обвиняемата е била интимна, е изнудвал обвиняемата в продължение на повече от осем години. В повечето случаи изнудването е било заплащано под формата на огромна заплата, която е получавал като управител на „Бей Бийнс Уест“. По-нататък в процеса финансовите документи на обвиняемата ще разкрият начина, по който са прали пари чрез кафенето, което потвърждава факта, че е имало изнудване и осигурява убедителен мотив за убийството на господин Воглър. Респективно и за това на господин Пресли. Доказателствата нагледно ще покажат връзката, открита от прокуратурата, че обвиняемата е убила господин Воглър и господин Пресли — единият, защото я е изнудвал, а другият, защото е възнамерявал да стори същото. Използвала е собствения си пистолет, за да застреля Воглър — полицията е прибрала като веществено доказателство този пистолет, — а при другото убийство е използвала онова, което е намерила подръка, а именно кухненски сатър, за да убие господин Пресли. И двете престъпления са били предварително обмислени. Щатът Калифорния ги определя като убийства от първа степен и това е присъдата, която ще ви помоля да произнесете в края на този процес. Благодаря ви.
Глицки бе сложил краката си върху бюрото, заринато с шушулки от фъстъци. След последния път, когато Харди се отби при него, бе допуснал възможността, че Закари може и да се възстанови и по някое време през последните шест месеца бе вдигнал щорите. Най-накрая в стаята отново бе достатъчно светло.
Харди и Франи им бяха дошли на гости преди две седмици, за да видят как е Зак, който носеше нещо подобно на футболна каска от момента, в който се бе пробудил. Увериха се, че той се държи напълно нормално, по същия начин както преди инцидента.
Харди усети, че този, който безвъзвратно се е променил, е Ейб. Не че някой би го сбъркал с господин Слънчево настроение, но Глицки така и не успя да осъзнае реалността, че Закари е по-добре и че това бяха благоприятни новини за него и за неговия живот. Вместо това бе зациклил върху собствената си отговорност за инцидента, върху повсеместната му некомпетентност като човешко същество и върху нещастната звезда, под която бе роден. По един или друг начин, той винаги се бе държал като мрачен и циничен галантен кавалер, но нямаше и следа от това поведение, което Харди намираше за притеснително и досадно. Не че щеше да изостави най-добрия си приятел, напротив — постоянно се опитваше да измисля начини, следствие на които Ейб поне малко да наподоби човека, който бе преди злополуката.