— Смятах, че това се случва на предварителното изслушване.
— Това не успях да постигна. Дори и не се приближих — Харди разтърси глава и хвърли гибелен поглед през бюрото. — Може би моментът е подходящ да ти напомня, че ти така и не се разписа под ареста, ако си спомняш.
— Нека не обсъждаме това, Диз. Знаеш, че не се налагаше. Брако и Скиф разполагаха с повече от достатъчно. Предварителното изслушване го потвърди. И послеслов — не ми ли каза само преди пет минути, че си повярвал на всяка дума, изречена от Стайър?
— Да. Смятам, че е прав. На теория всичко съвпада. Но не смятам, че би могъл да докаже която и да е част от нея — не разполага с доказателствата, които да го потвърдят, поне това е сигурно. А в крайна сметка това е, което се очаква от него.
— Така е — изведнъж Глицки осъзна, че са изяли всички фъстъци, затова се изправи, разкърши се, започна да събира шушулките и ги изхвърли в боклука. — Това е красотата на системата. Ако няма доказателства, ще я измъкнеш.
— Бих казал „не е ли прекрасно, че мислиш така“, Ейб, само дето свободното място на опашката вече е заето.
След като Харди си тръгна, Глицки — докато все още мисълта не му бе изхвръкнала — си написа бележка да прегледа досието на Мая Таунсхенд, за да се увери, че Брако и Скиф са подготвили изрядно доклада си и че в него присъстват достатъчно доказателства, за да си свърши добре работата Пол Стайър. Харди бе прав — през онзи период бе ангажиран със здравословните проблеми на Закари, а неговите хора така и не му бяха показали дори и едно доказателство. Ако са изпуснали нещо, искаше да се увери, че ще го включи. Нямаше да му се разбие сърцето, ако Харди вземе, че изгуби някое дело.
Господ знаеше, че приятелят му няма големи шансове.
21.
Ако Харди си мислеше, че на сутрешното заседание е било лудница в и около съдебната зала, сега му се стори, че се е намирал на изпълнена с мир и спокойствие ливада в сравнение с шумното безумие, в което се потопи щом слезе от асансьора на третия етаж след разговора с Глицки.
Очевидно Кати Уест щеше да остане и за следобедното заседание, а това предизвикваше голямо вълнение в света отвън. Не всеки ден кметицата идва в Съда и присъства на съдебен процес. Нейното появяване се бе превърнало в онова, от което Харди нямаше нужда точно в този момент — в новината на деня, може би най-интригуващата дори и в национален ефир.
Цялото фоайе бе претъпкано с хора и присъстваха репортери от почти всички медии. Адвокатът се опита да си проправи път, разбутвайки хората с лакти, защото ако закъснееше и с една минута, щеше да се сблъска с гнева на съдия Браун и с вероятна глоба за неуважение към съда. Не знаеше дали поради полицейска параноя, необходимостта у Браун от контролиране на ситуацията или член на екипа на кметицата се опитваше да предпази шефа си, но някой бе наредил да поставят детектор за метални предмети пред залата и това, което първоначално бе сметнал за аморфна тълпа, всъщност се оказа овладяна и организирана опашка от хора, които очакваха своя ред, за да влязат вътре.
Много, много бавно.
Почти в началото на опашката успя да разпознае фигурите на двамата си партньори — Джина Роук и Уес Фаръл, които неочаквано за него също се бяха появили за шоуто. Ако се интересуваше, те можеха да отговорят на въпроса колко светкавично новината за присъствието на кметицата се бе разпространила из града. Но нямаше начин да си пробие път до тях. Тълпата не му изглеждаше склонна да толерира някой, който желае да се пререди.
Макар да не бе почитател на архитектурния план на Съдебната палата, все пак знаеше как да се ориентира из сградата. Промъквайки се покрай задната стена на широкото и кънтящо от ехо фоайе, движейки се срещу наплива от хора, постепенно се приближи към Отделение 24 и установи, че вратата към него бе отворена. Съдът не заседаваше, затова прекоси през изоставената съдебна зала и през задния коридор, който свързваше всички отделения на този етаж. Незабелязан от приставите, всеки един от които въдворяваше ред в Отделение 25, той успя да стигне до вратата, пред която по-късно щяха да доведат клиентката му.
Докато преминаваше покрай стаите на съдиите, изведнъж се закова. Вратата на стаята на Браун бе отворена, а през нея излизаха Пол Стайър и Джери Глас, водещи дружелюбен разговор със съдийката. Когато съзряха Харди, внезапно и неловко спря както придвижването им, така и дискусията им.