Выбрать главу

— Господа. Ваша чест — поздрави ги Харди.

Той не помръдна, макар че бе по-скоро шокиран, отколкото ядосан, очаквайки предстоящото обяснение. Едно от най-свещените правила в правото бе, че адвокатите с активни дела, гледани пред съдия, не бива да имат никакво екс-парт11 взаимодействие с този съдия.

Никакво.

И това се отнасяше и за двете страни. Съдията не биваше да допуска или приема възможността за подобно взаимодействие.

Очевидно това, на което Харди току-що стана свидетел, бе явно нарушение на правилото — беше достатъчно само на това основание да даде заявление за обявяване на процеса за неправилно проведен, поради взаимоотношение на съдията с една от страните, и самият съдия да се оттегли.

Глас заобиколи Стайър и отстъпи няколко крачки встрани от него, а Харди възприе това като патетичен кавалерски ход. След което Федералният служител безцеремонно махна с ръка и с лековат тон съобщи:

— Адвокат, не е това, което си мислите, че е!

Отговорът беше недостоен, след като очевидно бе това, което е. Харди не възнамеряваше да бъде дружелюбен или опрощаващ и погледът му премина покрай двамата мъже и се насочи към стаята.

— Ваша чест? — попита с изискваща нотка в гласа.

Браун се приближи към него засрамена, но очевидно решена да премине към същината на въпроса:

— Господин Глас е прав. Нищо неетично не се е случило тук, господин Харди. Двамата господа случайно преминаха покрай стаята ми, аз ги чух да разговарят за появяването на кметицата в залата и просто разменихме няколко непреднамерени думи за това събитие, нищо повече. Горе-долу същото, което правим в момента.

— С цялото ми уважение, Ваша чест, ние двамата разговаряме в момента в присъствието на моите опоненти. Публично или не, дискутираме делото пред вашата съдебна зала. Всъщност, преди да продължим, ако въобще продължим, бих изискал да присъства и съдебният секретар.

— Това е нелепо! — изтърси Глас.

Харди игнорира изказването му и не свали погледа си от Браун.

— Ваша чест? — повтори отново.

След мъчителни шест секунди, през които очите на съдията се бяха свили от съсредоточаване, тя кимна и демонстративно посочи часовника си:

— Съдът се събира след шест минути — отбеляза тя. — Господа, ще се видим вътре.

И затвори вратата след себе си.

В съдебната зала все още не бяха довели Мая. Харди сърдечно поздрави Кати и Харлан през пресата около тях и им благодари за тяхната поява и подкрепа. Поздрави и Джоуел. След което се извини, успя да забележи, че Джина Роук и Фаръл са се настанили няколко реда по-назад и им посочи преградите.

Когато стигнаха до тях, той промълви:

— Ще повярвам, че и двамата сте дошли тук, за да си водите записки как майсторски се произнася встъпителна реч!

— На какво друго би могло да се дължи нашето присъствие? — попита Роук с безизразно лице и леко махна с ръка за поздрав към кметицата и Харлан.

През годините връзките между всичките тези личности се бяха поразхлабили и всеки един от тях се бе потопил в нови взаимоотношения, нова работа, дори понякога изглеждаха сякаш бяха придобили нови самоличности. Но преди седем или осем години градът се вълнуваше от оттеглянето на областния прокурор Шарън Прат и обвинителния акт, изготвен следствие на предварителния процес, за убийството на нейния главен асистент. Тогавашният кмет бе посочил нов областен прокурор — Кларънс Джакман, който постъпи на длъжността, идвайки от частния сектор, за да установи някакво подобие на ред — да оправи бюджета, да преследва престъпленията, да се сблъска със служебните проблеми на града. Джакман бе събрал около себе си група от хора, които всеки вторник се срещаха в заведението на Лу Гърка. Между всички останали, част от тази група бяха и Харди, Роук, техният вече покоен партньор Дейвид Фрийман, Кати Уест — която тогава бе надзорник, Глицки, журналистът в „Кроникъл“ Джеф Елиът и секретарката на Джакман — Трея, която впоследствие стана съпруга на Глицки.

— Макар че — продължи Джина, — винаги е приятно да видиш Кати. Не мислиш ли, че днес изглежда доста наперена?

— Мисля, но стига толкова за Кати — отвърна Харди. — Имам нужда от съвет. Искам да ви питам нещо.

Фаръл бе готов и произнесе:

— Берлин.

— Добър отговор — одобри Харди. — Макар че въпросът е грешен. Истинският въпрос е, как бихте постъпили, ако видите, че съдията по вашето дело води неформален разговор с вашия опонент?

вернуться

11

Екс-парт — законова процедура, проведена при отсъствието на представител на едната страна или без да бъде уведомен. Също така се отнася до по-освободено тълкуване на неуместни едностранни контакти със съда, арбитър или присъстващата страна, без да се уведоми другата страна, както и да се проведат консултации само за тази страна. — Б.пр.