Выбрать главу

— Да, Берлин би бил неправилен отговор — отстъпи Фаръл. — Да нямаш предвид екс-парт? Кога се случи това?

— Току-що. Преди пет минути. Браун, Стайър и Глас отзад, в нейната стая.

— За какво са разговаряли? — попита Роук. — Не че има съществено значение.

— Това имам предвид — съгласи се Харди. — Смятам, че поне трябва да се отбележи, че се е случило.

Фаръл се поинтересува:

— Тя не ти ли мрази вече?

— Да, убеден съм, че е точно така. При това положение, ако повдигна този въпрос, колко ще навреди?

— Винаги може да навреди — отвърна Роук. — Твоята съдийка те мрази, може да те прецака по десет хиляди ловки и непредсказуеми начина, за което съм сигурна, че си наясно. Наистина не би искал да те намрази повече, отколкото вече те мрази.

— Да, но това стана. Ако тя не го отбележи, все едно не се е случило.

— Аз пък искам да отбележа — продължи Роук, — какво ще се случи в сравнение с това, което ще последва, ако го отбележи. Може да е далеч по-лошо, а ти дори няма да знаеш. Още повече че, Диз, каква полза има да я вбесиш? Ще измислят някакви глуповати обяснения, независимо какво са правили, и нито един апелативен съд няма да отсъди анулиране на процеса. Няма да спечелиш нищо, освен неприятности, така че каквото и да загубиш, то така или иначе не си струва.

— Може би — Фаръл се включи, — можеш да я попиташ дали би желала да се оттегли.

— Това също би я вбесило.

Фаръл направи физиономия.

— Добре, тогава защо не отидеш при Томазино?

Оскар Томазино бе председателстващият съдия на Наказателния съд и — което бе по-същественото с оглед на техните цели — приемливо и топло се отнасяше към Харди и двамата му партньори.

— Помислих и за това — отвърна Харди, — но аз не чух нищо от онова, което са си казали, а Браун ще твърди, че е било обикновен разговор, който не е имал нищо общо с делото. И познай? Това също ще я вбеси. Знаейки, че всяка сутрин ставам от леглото, вероятно също я вбесява, не че размишлявам върху тази тема.

— А може би не трябваше да я предизвикваш — отбеляза Фаръл.

— Благодаря ти! — отвърна Харди иронично. — Само „ако“! Може би трябва да скоча в моята машина на времето, да се върна назад в миналото и да го поправя, докато все още мога!

— Наистина ли искаш да се оттегли, Диз? — попита Роук.

Харди се обърна към нея, гласът му едва се чуваше и прошепна:

— Нищо не би ме направило по-щастлив! Но някакво си отбелязване на екс-парт ми изглежда прекалено тънък лед, по който да се плъзна, за да се отърва от нея. Може наистина да се окаже, че не са разговаряли за делото.

— Може би е по-разумно — предложи Джина, — да я накараш да си мисли, че ти дължи нещо.

— Това ми харесва — каза Фаръл. — Далеч по-добре е да смята, че ти е задължена.

— Предполагам — додаде Роук, — че би желал да решиш на минутата.

— Всъщност мисля, че вече взех решение. Но последното нещо, което желая, е тя да си мисли, че съм бъзливец или че ме е страх от нея.

Фаръл се засмя.

— Смятам, че вече те познава доста добре.

— Значи да я държа на каишка? И двамата ли смятате, че това е добра идея? Без отбелязване? Без оттегляне?

Неговите партньори тихо обсъждаха помежду си, хвърляха поглед назад и стигнаха до консенсус.

Щом се изкачи на мястото си и въведе ред в залата, Браун извика адвокатите при нея.

— Господин Харди — започна тя, — вече се записва. Бихте ли желали да отправите някаква забележка към Съда?

Преминаваше направо към въпроса. Ако щеше да й създава неприятности, по-добре да започне веднага. Иначе щеше да й се върти из главата, докато той произнася встъпителната реч.

Кръвта на Харди кипеше. Изненадващо за самия него си даде сметка, че е толкова изпълнен с гняв и раздразнение, че едва успява да укроти дъха си. Най-накрая произнесе:

— Не, Ваша чест.

Харди забеляза как очите на Браун се свиха. Бе сигурен, че ако хвърли поглед към Стайър, ще види как тракат чарковете в главата му, в опита да отгатне какъв трик ще приложи сега легендарният Дизмъс Харди.

Браун не виждаше причина да не приеме Троянския кон. По-скоро сякаш изпита облекчение, ако не и благодарност, задето Харди й е помогнал да не изпадне в затруднено положение.

— Господин Стайър? — попита тя.

Точно в този момент една камера се включи шумно в съдебната зала, последвана от звън на мобилен телефон. Браун вдигна поглед и избухна, думкайки с чукчето.