— Това е всичко, което мога да толерирам, свързано с камери и други приспособления! Да, допуснах няколко новинарски камери в залата. При най-малкото последвало нарушение, разрешението ще бъде оттеглено. Не желая да се правят повече снимки! Искам да бъдат изключени всички мобилни телефони! — след което огледа подиума пред нея. — Всъщност като се замисля, до края на този процес — пристави, моля отбележете, няма да допусна повече камери в съдебната зала!
При слабото бучене от протеста, което последва след тази забрана, отново удари с чукчето.
— На крачка съм — произнесе тя, — да изгоня всеки един с камера още сега. Но в интерес процесът да не се бави повече, няма да задействам тази забрана, докато някой не я наруши.
Гледаше свирепо иззад очилата си в продължение на десет секунди, изследвайки залата наляво и надясно за признаци на непокорство.
След като не откри, насочи погледа си към прокурора, който стоеше редом до Харди, точно пред нея.
— Господин Стайър?
— Да, Ваша чест?
— Смятам, че преди това прекъсване Съдът ви попита дали Прокуратурата е готова за започнем.
Нервака за секунда придоби изображение, което по някакъв начин оправда името му. Бе неспокоен, а капки пот проблясваха върху високото му чело. Стайър прочисти гърлото си, хвърли бегъл поглед на Харди, след което отново се обърна към съдийката.
Най-накрая реши, че макар и да не разбира какво цели опонентът му — ако въобще Харди цели нещо, — всеки един умен прокурор би имал противоположната цел.
— Бих искал да обърна внимание на срещата, която се проведе преди няколко минути на вратата на вашата стая, когато вие и аз обменихме няколко шеговити забележки във връзка с появяването на кметицата в съдебната зала днес, без присъствието на господин Харди.
Харди не можа да повярва на ушите си. Но нямаше намерение да го прекъсва.
Браун погледна сякаш ще получи инфаркт точно в този момент, върху стола си.
— Продължете — произнесе тя. — Кое смятате, че е толкова важно, че има необходимост да бъде отбелязано на този етап от процеса?
Очевидно Стайър бе решил да продължава да копае гроба си.
— Смятам, че в интерес на отстраняване на евентуална молба на защитата на основание осъществено екс-парт между вас и мен, както и в интерес на справедливостта, е желателно тази дискусия да бъде отбелязана и да бъде включена в протокола. Тогава, ако господин Харди има някакви възражения, би могъл да ги повдигне още сега.
Харди се опитваше стоически да държи челюстта си здраво стисната, за да не се разлее в победоносна усмивка. За такива моменти живееше неговият стар ментор Дейвид Фрийман. Планираш и планираш, след което правиш стратегии и планираш още, а след това се случва нещо напълно неочаквано и ти отново си в играта, по начин, какъвто никога не си си и представял, че е възможен. Понякога просто трябва да обичаш магическата лудост на правото.
Прекалено много обмисляйки различни стратегии, Стайър ток-що бе направил изключително тъп ход и съдия Браун, която никога не прилагаше хитрости, го накара да разбере това чрез езика на тялото си и чрез смразяващото си изражение.
— Много добре, адвокат — изскочи от устата й, които бяха така свити, че сякаш не мърдаше изобщо устните си. — Непременно! Нека да отбележим този разговор. Съдебният секретар и адвокатите в моята стая! Десетминутно прекъсване!
Най-накрая Харди щеше да произнесе своята встъпителна реч. Можеше да я произнесе сега или да изчака прокуратурата да изложи доказателствата си и да извика своите свидетели. Но като повечето опитни защитници, не искаше да отпусне прекалено много време на съдебните заседатели да свикнат с версията за престъплението, описана във встъпителното слово на прокурора.
Макар че имаше много дела за убийство зад гърба си, винаги се поразяваше от нервността си през първия ден — познатата празнота в стомаха и изтръпналите крака, — когато заставаше и за първи път се обръщаше към съдебните заседатели.
А този път имаше и голяма, очарователна тълпа в залата. Внезапно усети, че нещо изключително важно се случва тук и сега. Когато се изправи, за да излезе иззад бюрото си и застана пред заседателите, ненадейно откри, че е обзет от почти неестествено спокойствие, дори увереност.
Приветливото другаруване между Браун и Стайър току-що бе получило сериозен удар и докато прокурорът вероятно все още бе замаян от случилото се, Харди можеше да се възползва от това малко, но реално предимство и да се опита да пропусне общоприетите ограничения. Може дори да наблегне върху някои спорни моменти и докато вниманието на Стайър е съсредоточено нейде другаде, да се размине без прекалено много прекъсвания под формата на възражения от прокурорската маса.