Подходи с любезен маниер, приветлива усмивка и погледна всеки един съдебен заседател в очите, още преди една дума да е излязла от устата му.
— Добър ден. Тази сутрин господин Стайър ви изложи един ексцентричен сценарии, основан на мотивация и съвпадения, чрез който се надява да ви убеди, че Мая Таунсхенд е виновна по две точки от обвинителния акт за убийство първа степен.
Подобно на същия начин, по който Стайър винаги назоваваше Мая „обвиняемата“, за да я лиши от човешки качества пред съдебните заседатели, Харди щеше да се стреми при всяка възможност да я назовава с рожденото й име, подчертавайки нейния човешки облик.
— За нещастие на прокуратурата, но за щастие на Мая и на справедливостта, това, което остана извън неговата история, са пропуските, дупките и противоречията в така наречената от него верига от събития. Прокуратурата не може и няма да докаже, че Мая е убила Дилън Воглър или че е убила Левън Пресли, защото тя не е направила нито едно от двете. Дали Мая е познавала Дилън и Левън, когато е била в университета? Абсолютно вярно. Дали е извършила нещо, от които сега се срамува, както твърди господин Стайър? Да. Дали има доказателство, като свидетелски показания на очевидец, за да се докажат тези неща? Отново отговорът е да.
Харди винаги съзнаваше, че има склонността да говори припряно и да замазва съставните части на умозаключенията, които могат да заинтригуват заседателите. Бе тренирал да забавя, да съобразява с времето ограниченото си преминаване от единия край на скамейката, на която седяха съдебните заседатели, до другия, връщането обратно до своята маса, където уж се консултираше с бележките си или пийваше глътка вода, а понякога само докосваше чашата, за да спазва ритъма, преди да започне нова обиколка.
Сега се облегна върху дървената маса, бързо и уверено кимна към клиентката си и се обърна към журито.
— Така, прокуратурата може да докаже, че Мая Таунсхенд — той се приближи към нея, поставяйки ръце върху раменете й, — притежателка на малък бизнес, съпруга, майка на две малки деца, е допуснала грешки, когато е била в университета. Знаем, че е била студентка в Университета на Сан Франциско, защото разполагаме с документи, доказващи нейното присъствие там. Тя се е появила четири пъти за четири години в годишника на университета и няколко пъти в университетския вестник, наречен „Сирена при мъгливо време“. Също така ще научим от някои нейни състуденти, че в този период тя редовно е общувала с Дилън Воглър и Левън Пресли, а от други свидетели ще чуем, че тези млади студенти не са били точно членове на хора. Това са факти, подкрепени както от документи, така и от очевидци.
Харди не посмя да хвърли дори бегъл поглед на Стайър. Дотук не бе получил нито едно възражение, бе му се разминало. Прокурорът все още си ближеше раните и не се бе впуснал в сражение. Без съмнение слушаше, но всъщност нищо не чуваше.
— Но тя не е обвинена в това. Тя е обвинена в убийство. А за това обвинение прокуратурата не разполага с доказателство. Прокурорът твърди, че разполага с доказателство, което да подкрепи обвиненията, които са повдигнати срещу нея, доказателство, което директно свързва нея — това е много важно, — което свързва нея и никой друг с тези престъпления. Това просто не е така. Истината е, че за разлика от по-предишния период от живота на Мая, който прокуратурата може да подкрепи със свидетели и документи, няма нищо, което да свърже тези убийства с конкретни доказателства, освен с инсинуации и спекулации. Защо това е така?
Харди направи пауза, опирайки за момент до свидетелския стол, отново посрещайки погледите на заседател след заседател.
— Отговорът, дами и господа, е доста елементарен. Прокуратурата няма да ви предостави подобни доказателства, защото нито едно от тях не съществува. Няма очевидци, които ще твърдят, че са я видели в присъствието на двете жертви в съответните дни на тяхната смърт. Няма нито едно документирано доказателство, като удостоверяване на времето или видеозапис, аналогични на годишника на университета или изданията на вестника „Сирена при мъгливо време“, които да поставят Мая като посетител на двете жертви в часа на тяхната смърт. В близост? Да, по нейни собствени признания. Но в близост, дами и господа, не е достатъчно съгласно юридическите норми, според които трябва да стигнем по-далеч от основателно съмнение.