Този път Харди спря за глътка вода. Огледа залата, задържа за кратко погледа си върху Кати, Харлан и Джоуел, намиращи се на първата редица пред него. Кимна им сериозно и отново се обърна към заседателите.
— Сега предполагам, че си казвате — чакай малко. Това е млада жена без криминално досие. Ако не го е извършила, ако няма нито едно доказателство, че го е направила, защо тогава се намира на съдебен процес? Защо щатът Калифорния отделя толкова време, енергия и разходи, ако няма нито едно веществено доказателство, което да я свързва с тези престъпления? Това са превъзходни въпроси и за съжаление изискват отговор. Защото действителната истина за това преследване е, че няма веществено доказателство, което да доказва, че обвиняемата някога е стреляла с пистолета, с който е убит господин Воглър, или е държала сатъра, с който е убит господин Пресли. Няма очевидци. Няма пръстови отпечатъци. Няма веществено доказателство. Няма уличаващи кървави петна върху Мая, върху нейни обувки или върху нейни дрехи. Няма нищо. Тя се е намирала в района, в който са извършени двете убийства, и по времето, през което са се случили. Да. Но и при двата случая, тя е била повикана на тези места — както телефонните разпечатки ще докажат — от самите жертви или от някой друг, който и се е обадил от техните телефони. Представям си, че този някой е човекът, който би трябвало да седи на мястото на Мая тук и сега, обвинен за тези убийства. Той или тя са напълно реални — всъщност повече от реални, от така наречените доказателства, които ще чуете, че свързват Мая с тези убийства. Полицията просто не е открила или идентифицирала този човек като заподозрян.
Теорията на случая, към която Харди щеше да се придържа, независимо дали вярваше в нея или не, предизвика значимо жужене в препълнената зала, както и предполагаше, че ще се случи. Учените глави, репортерите, съдебната телевизия и екипите на останалите новинарски екипи — и поради присъствието на Кати Уест — ще направят множество коментари през следващите няколко дни и ще разгледат тази стратегия от всеки един възможен ъгъл. Дали постъпи мъдро като показа своя коз толкова рано? Или това бе чист цинизъм? Дали разполагаше със собствено доказателство, за да подкрепи думите си? Не беше ли НДГН — „някой друг го е направил“ — банална защита и ненадеждна стратегия в криминалното право?
На Харди не му пукаше. Независимо дали можеше да я докаже или не — не че можеше — все пак усещаше, че би могла да свърши работа поне пред един заседател, а това бе същността на играта.
„Невероятно — помисли си той, — Стайър все още не е обелил и дума!“
Добре, Харди щеше да му даде още един шанс.
Пийна отново глътка вода, постави внимателно чашата долу и пак бавно се завъртя към заседателите.
— Разбира се, всичко това ни връща отново на въпроса защо Мая е била арестувана и обвинена за тези убийства. За съжаление отговорът в най-добрия случай е циничен, а в най-лошия е жалък. Мая Таунсхенд е собственик на кафене „Бей Бийнс Уест“, чрез което господин Воглър е продавал марихуана. Макар че тук отново няма доказателство, свързващо Мая с продажбата на марихуана от страна на господин Воглър. Документите, за които спомена господин Стайър в своето встъпително слово, претендиращи да докажат някаква връзка между господин Воглър и Мая относно продажбата на марихуана, са най-малкото неубедителни и съмнителни. Мая се оказва примамлива мишена за заподозрян поради множество причини, които нямат нищо общо с доказателствата. Всички те имат общо с политически амбиции и опортюнизъм.
Ако Стайър бе спал до този момент, вече бе напълно буден и готов за сражение.
— Протестирам, Ваша чест! Това е спорно! Откровено обвинение, предявено без никакви доводи! Няма място в една встъпителна реч и всъщност никъде в този процес!
Браун разкри дълбините на своята враждебност, когато някой се сблъска с тъмната й страна, както Стайър очевидно бе направил, като отново изненада Харди:
— Чудех се кога ще забележите, господин Стайър — отбеляза тя. — Но изоставате. Господин Харди просто представя неговата теория за случая, както и вие постъпихте в своята встъпителна реч. Възражението се отхвърля. Можете да продължите, господин Харди!
— Благодаря ви, Ваша чест! — Харди не загуби и секунда и отново се завърна към приказките си. — От самото начало на тяхното разследване, двамата детективи от отдел „Убийства“, които са поели случая, са били затруднени от познайте какво? От липсата на доказателства. В усилията си да разтърсят някои от потенциалните си заподозрени — свидетелските показания на тези инспектори ще разкрият, че са имали повече от двама такива — единият от детективите Дебра Скиф, във връзка с изградената от тях стратегия, се свързва с господин Джери Глас, федералния прокурор на Съединените американски щати тук, в Сан Франциско. Тя убеждава господин Глас да се възползват от незначителната връзка с марихуаната между „Бей Бийнс Уест“ и Мая Таунсхенд не само за да оспорят характера и репутацията на Мая, но и за да я свържат с несъмнен мотив за тези убийства, за нито едно от които няма нито реални основания, нито доказателства. Но по-лошото е, че при опитите си да обяснят тази липса на доказателства, те въвличат и най-близките роднини на Мая, между които са градски надзорник и кмета на града, като смятат, че след като са й близки, то тогава със сигурност прикриват нейните престъпления.