— Ваша чест, отново се налага да възразя! — Стайър се изправи. — Цялата тази високо претенциозна риторика е само димна завеса, целяща да обърка съдебните заседатели!
Браун, лишена от всякакво чувство за хумор, го погледна над очилата си.
— Възраженията, както знаете, господин Стайър, би трябвало да имат правна основа!
— Тогава е спорно, Ваша чест!
Изглежда сякаш го обмисли за момент, след което разтресе глава:
— Отхвърля се!
Харди леко кимна, потвърждавайки отсъденото. Стайър може би още не бе осъзнал, но току-що беше обидил съдебните заседатели и бе поставил под въпрос тяхната интелигентност, загатвайки, че димната завеса на Харди ще ги заблуди и ще ги подтикне към издаване на грешна присъда. Сега той реши да изиграе другата страна на монетата, като възхвали тяхната прозорливост и колективна мъдрост.
— Най-накрая, дами и господа — продължи той, — едва ли трябва да ви посочвам, че това дело има много силно обществено отражение. Само като погледнете пълната зала, множеството репортери и наблюдатели — поспря, за да може вълната от одобрение да премине през залата, — всички тези обстоятелства ясно показват, че този процес има потенциала да даде тласък на нечия кариера!
— Протестирам!
Харди чу думата зад себе си, но бе прекалено изпълнен с енергия, за да спре сега. Говореше за онова, което вярваше, че е абсолютната истина и искаше заседателите да я чуят. Всъщност повиши глас и продължи:
— Тласък на кариерата на хора, чиито амбиции…
— Ваша чест! — доста високо прозвучаха тези думи. — Протестирам! Без връзка и спорно!
— Господин Харди!
— На хора, чиито амбиции надхвърлят чувството за честност и безпристрастие и чиято жажда за слава и признание ги заслепява за елементарните изисквания на справедливостта!
Бам! Бам! Бам!
— Господин Харди, това беше достатъчно. Господин Стайър, възражението ви се приема. Господин Харди…
Но той бе стъпка пред нея.
— Извинявам се, Ваша чест! Малко се отнесох.
— Очевидно — съгласи се тя. — Моля ви, не допускайте да се случи отново. Съдебните заседатели ще игнорират последния изблик на господин Харди — след което отново се обърна към него: — Добре. Можете да продължите!
Харди пое дъх, успял най-накрая да достигне почти до заключителната част на встъпителното си слово.
— Това е процес за посочване на извършителя на две убийства — на Дилън Воглър и Левън Пресли. Единият е загинал следствие на огнестрелна рана, а другият — на удар със сатър. Доказателствата са достатъчно ясни в това отношение. Но те не са ясни и не могат да свържат Мая Таунсхенд с което и да е от двете убийства. Нито едно от тях не е нито очевидно, нито неоспоримо. Там, където трябва да е недвусмислено, е отворено за интерпретации. Там, където трябва да се разсеят основателни съмнения, възникват допълнителни. Нито едно веществено доказателство не свързва Мая Таунсхенд непоколебимо с тези убийства.
Сега, след като рязкото покачване на адреналина очевидно бе отминало, Харди прецени, че би могъл да говори с по-малко драматичен глас, да поуспокои Стайър и да не му дава повод още веднъж да направи възражение поради спорния характер на изказванията.
— Когато сте избрани за съдебни заседатели, всеки един от вас е положил клетва, че по презумпция Мая Таунсхенд е невинна. Тя трябва да остане невинна във вашите очи, докато прокуратурата не ви предостави достатъчно неоспорими веществени доказателства, които да ви докажат по категоричен начин, че наистина е извършила тези престъпления. Това означава, че вие трябва да сте убедени в детайли, че тя е извършила тези престъпления. Когато господин Стайър ви спомена, че не може да каже как точно Мая е убила господин Воглър или господин Пресли, той всъщност призна, че не разполага с доказателство. Без доказателство има съмнение. Където има съмнение, има и невинност. Моята клиентка Мая Таунсхенд е невинна. Тя ще разчита на дадената от вас клетва за невинност по презумпция и след като вие прецените тежестта на всички факти по този случай, ще се върнете с присъда, че тя е невинна.