22.
Браун обяви почивка веднага щом Харди седна. Докато Мая отиде до тоалетната, адвокатът бутна стола си назад до парапета, обърна се и постави лакътя си върху него.
— Така — обърна се към хората, за които се надяваше, че съставляваха неговия личен фен клуб — Кати, Харлан и Джоуел Таунсхенд. — Смятам, че успях да нанеса няколко удара. На вас как ви прозвуча?
— Отлично! — окуражи го Джоуел.
Джоуел участваше в защитата на Мая далеч по-въодушевено след ареста й. Естествено това бе в замяна на земетръсните промени, настъпили в неговата гледна точка за заобикалящия го свят. Преди убийството на Дилън Воглър, никога не бе имал основание да смята, че светът не е честно и справедливо място. Винаги бе разполагал с достатъчно пари и добро социално положение, за да не обръща внимание на малките досадни главоболия, с които повечето хора се сблъскваха постоянно — сметки за домакинството, спорове за пари, работно време или неприятни задачи. Ако искаше да излезе на вечеря, наемаше бавачка и не се интересуваше от размера на сметката. Ако двамата с Мая се почувстваха уморени или отегчени, отиваха да прекарат вечер или две в Напа или Кармел, за да възстановят равновесието си. Техните приятели, в една или друга степен, бяха точно като тях. Останалите хора, с които контактуваше, се държаха учтиво, поне лично с него. Вероятно никога не му се е налагало да вземе заем или да завърже контакти, без да му е оказвано безпрекословно доверие.
Сега всичко това не изведнъж, направо светкавично, бе приключило. Имотите, срещу които бе взел заеми, за да финансира в други имоти и различни предприятия, вече не бяха така солидни и обезпечени. Социалният му живот, при съпруга, хвърлена в градския затвор, по същество се изпари. Бе останал изумен колко из основи се променя животът, когато си обвинен или си извършил нещо нередно. Първоначално се бе придържал към убеждението, че цялата тази ситуация е просто следствие на допусната грешка и ако открие правилният човек, с когото да поговори и да му обясни всичко, тя ще изчезне. А той и Мая ще се върнат към истинския си живот.
Сега най-накрая бе осъзнал, че това няма да се случи. Той и неговата съпруга по някакъв начин „бяха част от криминалната правораздавателна система“, а това означаваше, че безпрекословното доверие се бе изпарило. Никой от тази система не бе склонен да повярва на нито една негова дума. Обясненията му се изкривяваха и изопачаваха, а хората бяха започнали да го смятат, ако не за престъпник, то поне за човек със съмнителна репутация. А щом веднъж го възприемеха за такъв, вече нищо не можеше да се промени.
Сега продължи да хвали Харди:
— Хареса ми начина, по които изложи конспирацията, стъкмена от тези хора!
— Аз също съм доволен — съгласи се Харди. — Не можах да повярвам, че Браун я допусна, но ако тя продължава в същия дух, съм дяволски сигурен, че аз ще продължа в тази насока!
— Моето притеснение е — намеси се Харлан Фиск, — че ситуацията около Глас доста ще се нажежи.
— Нека — отсече Кати Уест. — Появяването ни тук с Харлан би трябвало да изиграе своята роля. Приветствам го. Между другото, Диз, ти току-що обяви началото на открита война, което мен ме устройва чудесно. Джери Глас не разполага с нищо срещу нас. Ще разрешим това в съда, но междувременно ще се борим тук, където можем да помогнем на Мая по възможно най-добрия начин.
— Много е хубаво, че и двамата дойдохте днес тук — отбеляза Харди. — Това бе наистина добра идея, Кати. Нека им покажем, че не се страхуваме, крием и заговорничим в някоя тъмна стаичка. Смятам, че наистина бяха шокирани.
Кметицата кимна в знак на съгласие.
— Това бе моето намерение.
— Възнамеряваш ли да идваш всеки ден? — попита Харди.
Това предизвика усмивка.
— Когато мога, вероятно ще идвам, ако това има някаква стратегическа стойност за теб. Но нека да решаваме ден за ден, все пак все още трябва да управлявам цял град.